27 февруари 1812 г. - Гняв срещу индустриалната епоха

27 февруари 2019 г., 00:00
530

Georgios Kollidas / Shutterstock

Поетът лорд Байрон изнася пламенна реч пред Камарата на лордовете в желанието си да убеди парламента да не налага смъртна присъда на Лудитите. Проваля се.

По онова време законът постановява, че „рушенето на машини“, например механизирани тъкачни станове, е углавно престъпление.

Лудитите от своя страна представляват асоциация на занаятчии – предимно фермери и тъкачи, които смятали, че предстоящата индустриализация представлявала смъртна заплаха за тяхната прехрана. Те се кръщават на фолклорната фигура Нед Луд, който счупил няколко машини за плетене през 70-те години на XVIII в.

Движението на Лудитите води началото си от 1811 г. Те изпращат поредица от писма до собствениците на фабриките в Нотингам, призовавайки ги да не инсталират новите машини. Когато не получават отговор, движението им се разраства из цяла Англия. Намаляването на заплатите на чираците, както и съкращаването на работни места допълнително нагнетява ситуацията. Лудитите решават, че трябва да се вземат крайни мерки.

В рамките на три седмици група от работници успява да разбие вратите на заключените фабрики и да унищожи над 200 тъкачни станове. Въпреки засилената полицейска охрана, както и заплахата от налагането на смъртна присъда, атаките стават все по-свирепи. През 1812 г. цените в Англия скачат, а вече безработните занаятчии нямат с какво да хранят своите семейства. Настават дни на отчаяние.

По време на размирици в цялата страна са убити множество Лудити, включително няколко собственици на фабрики и мелници. Останалите Лудити са арестувани, осъдени и екзекутирани. Сред тях е Ейбрахам Чарлстън – едно 12-годишно момче.

До средата на 1812 г. движението на Лудитите е вече разбито, но атаките, макар и спорадични, продължават още няколко години.

Ключови думи:
Коментари