15 вечни цитата от Мигел де Сервантес

29 септември 2016 г., 11:30
8170

Мигел де Сервантес. Източник: Shutterstock

На днешната дата през 1547 г. е роден Мигел де Сервантес Сааведра, останал в сърцата на поколенията като „бащата на Дон Кихот“. Испанският писател, драматург и поет се смята за автор на първия модерен европейски роман, превърнал се в едно от най-прочутите класически произведения на европейската литература.

Заради своя увлекателен стил и тънка проницателност Сервантес придобива известност, сравнима с тази на древногръцкия Омир, италианския поет Данте Алигиери и английския драматург Уилям Шекспир. Влиянието на Сревантес върху формирането на испанския език е толкова голямо, че той често е наричан „езикът на Сервантес“.

Представяме ви няколко цитата от великия писател, които звучат актуално и след повече от четири века.

1. В душата на страхливите няма място за щастие.

2. За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното.

3. Предателството може и да се харесва на някои, но предателите са омразни на всички.

4. Който не умее да се възползва от щастието, когато то дойде, не трябва да се оплаква, когато си отиде.

5. Жестокостта не може да бъде спътница на мъжествеността.

6. В нещастието съдбата винаги оставя вратичка за изход.

7. Да правиш добро на глупака е все едно да наливаш вода в морето.

8. Всички глупости в света се случват заради празен стомах и празна глава.

9. Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето.

10. Колелото на съдбата се върти по-бързо от крилата на вятърната мелница и тези, които вчера са били на върха, днес вече се валят победени в праха.

11. Който се приготвя за битка, той вече я е спечелил наполовина.

12. Шегите и остроумията са привилегия за великите умове. Не се прави на шут, ако нямаш достатъчно ум за това.

13. Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват.

14. Мъката не е създадена за чудовищата, а за хората. Но, когато хората я чувстват прекалено, се превръщат в чудовища.

15. Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.

Ключови думи:
Коментари