Понякога ни се иска да имаме опита на 90-годишни, а да сме още на 30. За съжалние не така действа животът. 

Да, аз вярвам с прераждането на душата и нейните уроци по пътя ѝ, но не виснаги можем да знаем и сме научили достатъчно добре уроците си. 

Всяко едно нещо, кеото идва при нас е тук, за да ни научи и не е задължително урокът винаги да е горчив.

Независимо дали се учим на любов и нежност или как да преодоляваме трудностите и да бъдем силни - ние трябва да се възползваме от всеки един удобен момент, за да бъдем по-добри и по-хармонични. Не заради другите... заради нас. 

Не сме научени да предаваме нататък. Не сме научени да помагаме толкова, колкото трябва. Сякаш понякога бягаме от всичко, което може да ни обвърже емоционално с нещо или някого. 

„Когато баба ми Зелда почина преди няколко години на 90-годишна възраст ми остави кутия с вещи от къщата ѝ, които знаеше, че съм обичал през годините. Сред всички тези неща имаше стар, подвързан дневник." Това разказва блогърът Марк и споделя, че неговата баба е записвала в тетрадката идеите си, мислите си, цитати, думи от песни и изобщо всичко, което я трогва.

На базата на написаното от нея Марк сортира, редактира и определя 12 съвета, които счита, че баба му му е дала чрез дневника си преди да умре. С тези напътствия вероятно би се съгласил всеки възрастен човек, изживял по-голямата част от дните си. 

Първият от тях е:

Без значение къде си или през какво преминаваш, винаги вярвай, че има светлинка в края на тунела. Дишай в бъдещето, издишай миналото. Никога не очаквай, не бъди арогантен и не изисквай. Само давай най-доброто от себе си. Контролирай това, което можеш да контролираш.

Позволи на другите да те приемат такъв какъвто си, или изобщо да не те приемат. Говори своята истина дори гласът ти да трепери. Когато си себе си слагаш нещо хубаво в света, което не е било там по-рано.

Ти не си този, който беше, и това е нещо нормално. Бил си наранен. Преминал си пред много възходи и падения, които са те направили този, който си днес. С годините толкова много неща са се случили. Неща, които са променили начина ти на мислене, научили са те на уроци и са принудили духа ти да израсне. Докато времето минава, никой не остава същия. Някои хора ще ти казват, че си се променил. Отговори им с думите: „Разбира се, че съм се променил. Това е животът. Но все още съм същия човек".

Не се учи как да станеш богат, учи се как да станеш щастлив. Така, като остарееш ще знаеш стойността на нещата, не цената им. В края на живота си ще разбереш, че най-добрите дни са били тези, в които не си имал нужда от нищо изключително и специално да се случи, за да се усмихваш. Тогава просто си осъзнал моментите и си се почувствал благодарен, търсейки нищо повече и нищо друго. Това е истинското щастие.