10 февруари 1879 г. – Открито е първото Народно събрание на България след Освобождението

10 февруари 2019 г., 00:00
1962

Gergana Vlaykova / Shutterstock

Учредителното събрание в Търново е първото Народно събрание на младата българска държава. То се провежда от 10 февруари 1879 г. до 16 април 1879 г. Създадено е на основание на Берлинския договор между Великите сили и Османската империя.

В него участват 229 български народни представители. Задачата им е да съставят и приемат основния закон на Княжество България, който по-късно е получава наименованието Търновска конституция.

Първото народно събрание е открито от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.

Председател на Учредителното събрание е Екзарх Антим I. Оформят се и работят две политически групи, които поставят основата на първите политическите партии - либерална партия и консервативна партия. Събранието обсъжда и приема с изменения проекта за основен закон създаден от руския юрист Сергей Лукиянов.

По време на заседанията се водят сериозни спорове за характера на основния закон и най-вече за съотношението между правата на гражданите и държавния глава. За да подчертае стремежа на българския народ към действителна независимост, събранието обсъжда не Органически устав, а Конституция.

Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. Подписана е от всички народни представители. Определя държавното устройство, правата и свободите на българските граждани в новата държава Княжество България.

Новата конституция утвърждава принципа на разделение на властта - държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико народно събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и съдебна (съд). Наред с демократичните права на гражданите, Търновската конституция предоставя на държавния глава значителна власт и контрол.

Търновската конституция е в сила до 1947 г. След нейното приемане Учредителното събрание се саморазпуска.

Освен гласуването на конституцията, по време на Учредителното събрание се взема решение за преместване на столицата на България от Велико Търново в София. Тъй като Пловдив е извън пределите на Княжеството, кандидатурата на града автоматически отпада.

Предложението е внесено от Марин Дринов. След Освобождението руските сили избират София за седалище на временното управление. Официално градът става столица на Княжество България на 4 април 1879 г. Разликата в гласовете в полза на преместването на столицата е само един глас, който всъщност се оказва решаващ.

Какво още се е случило на днешния ден?

Събития

•    1258 г. — Монголите превземат Багдад и разрушават Абасидския халифат.
•    1392 г. — Състои се сватбата на Елена Драгаш и византийския император Мануил II Палеолог.
•    1619 г. — Състои се сватбата на френската принцеса Кристин Мари и Виктор-Амеде I Савойски, херцог на Савоя и принц на Пиемонт.
•    1763 г. — В Париж е подписан договор за приключване на Седемгодишната война.
•    1799 г. — След завладяването на Египет, Наполеон започва поход за завладяване на Палестина.
•    1824 г. — Симон Боливар е провъзгласен за диктатор на Перу
•    1827 г. — В Санкт Петербург е основана Военноморска академия.
•    1840 г. — Британската кралица Виктория се омъжва за принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота.
•    1841 г. — Онтарио и Квебек (Канада) са обединени в една провинция със столица Кингстън.
•    1867 г. — Григорий VI е утвърден от Високата порта за Вселенски патриарх.
•    1883 г. — В България влиза в сила първият Закон за печата.
•    1885 г. — В България, Пловдив е сформиран БЦТРК, подготвил Съединението.
•    1892 г. — Започва процес срещу Екатерина Каравелова — съпруга на политика Петко Каравелов, и други съпруги на политици-либерали по обвинение в предателство, който завършва с оправдателна присъда.
•    1904 г. — Избухва Руско-японската война.
•    1913 г. — Десет месеца след трагичната им смърт, в Антарктида са намерени телата на членовете от експедицията на Робърт Скот, достигнали Южния полюс.
•    1922 г. — В САЩ е осъществено първото директно излъчване по радиото на цял симфоничен концерт.
•    1925 г. — В Турция избухва въстание на кюрдите за получаване на независимост.
•    1935 г. — В Северна Месопотамия са намерени руините на най-стария, известен в историята град от преди 5 700 години.
•    1938 г. — Румънският крал Карол отменя конституцията и установява кралска диктатура.
•    1940 г. — Втората световна война: Съветската власт започва масова депортация на полско население от окупираните от Червената армия полски територии, при което 200 хил. души са изпратени в лагери в Украйна, Казахстан и Сибир.
•    1942 г. — Американската звукозаписна фирма Виктор пуска първата в света Златна плоча.
•    1945 г. — Втората световна война: В Полза на САЩ приключва битката между американски и германски войски за контрол върху гората Хуртген, дадени са общо 36 хил. жертви.
•    1945 г. — Втората световна война: Съветска подводница потапя германски транспортен кораб, превозващ цивилни бежанци и ранени войници, загиват около 3600 души.
•    1947 г. — В Париж е подписан Парижкият мирен договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
•    1947 г. — Приета е Резолюция 17 на Съвета за сигурност на ООН.
•    1949 г. — Приета е Резолюция 68 на Съвета за сигурност на ООН.
•    1953 г. — 1 Народно събрание на Народна република България приема изменения в Наказателния кодекс и предвижда смъртно наказание за измяна на Родината.
•    1962 г. — Заловеният съветски шпионин Рудолф Абел е разменен за Гари Пауърс, пилот на американския шпионски самолет U2, свален над СССР през 1960 година.
•    1990 г. — Михаил Горбачов заявява в интервю, че обединението на Германия е в ръцете на германците.
•    1996 г. — Суперкомпютърът на IBM Deep Blue става първата машина в света, която спечелва игра по шахмат срещу настоящ световен шампион (Гари Каспаров).
•    2006 г. — В Торино (Италия) са открити XX зимни олимпийски игри.

Родени

•    1499 г. — Томас Платер, швейцарски хуманист († 1582 г.)
•    1606 г. — Кристин Мари, френска царица († 1663 г.)
•    1741 г. — Леонтий Бенингсен, немски граф († 1826 г.)
•    1795 г. — Ари Шефер, френски художник († 1858 г.)
•    1845 г. — Харалан Ангелов, български поет († 1904 г.)
•    1851 г. — Йонко Карагьозов, деец на националноосвободителното движение (†1876 г.)
•    1859 г. — Илия Миларов, български писател († 1948 г.)
•    1861 г. — Тодор Кантарджиев, български генерал († 1945 г.)
•    1867 г. — Костадин Байкушев, български лесовъд († 1932 г.)
•    1870 г. — Стоян Аргиров, български филолог († 1939 г.)
•    1874 г. — Иван Каиков, български революционер († 1965 г.)
•    1887 г. — Джон Франклин Ендърс, американски медик, Нобелов лауреат през 1954 г. († 1985 г.)
•    1890 г. — Борис Пастернак, руски писател, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1960 г.)
•    1891 г. — Димитър Осинин, български писател († 1981 г.)
•    1894 г. — Яков Френкел, руски физик († 1952 г.)
•    1897 г. — Джон Франклин Ендърс, американски медицински учен († 1985 г.)
•    1898 г. — Бертолт Брехт, немски поет († 1956 г.)
•    1902 г. — Уолтър Братейн, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1987 г.)
•    1903 г. — Матиас Зинделар, австрийски футболист († 1939 г.)
•    1910 г. — Жорж Пир, белгийски монах, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1969 г.)
•    1912 г. — Йожеф Дарваш, унгарски писател († 1973 г.)
•    1912 г. — Херберт Баум, немски антифашист († 1942 г.)
•    1913 г. — Уилям Менстър, римокатолически свещеник († 2007 г.)
•    1922 г. — Арпад Гьонц, президент на Унгария
•    1924 г. — Зафир Йончев, български художник - график († 2006 г.)
•    1925 г. — Начо Начев, български учен († 1995 г.)
•    1929 г. — Джери Голдсмит, американски композитор († 2004 г.)
•    1930 г. — Владимир Шкодров, български астроном († 2010 г.)
•    1933 г. — Александър Держански, български физик
•    1934 г. — Георги Узунски, български писател († 1987 г.)
•    1934 г. — Татяна Лолова, българска актриса
•    1935 г. — Александър Обрешков, български сценарист
•    1938 г. — Асен Дурмишев, български лекар († 2006 г.)
•    1938 г. — Димо Димов, български цигулар
•    1942 г. — Илия Добрев, български актьор
•    1944 г. — Георги Тодоров, български художник
•    1950 г. — Марк Шпиц, американски плувец
•    1955 г. — Евгений Бакърджиев, български политик
•    1962 г. — Клиф Бъртън, американски музикант († 1986 г.)
•    1964 г. — Франческа Нери, италианска актриса
•    1970 г. — Пламен Вълков, спортен журналист
•    1973 г. — Искра Ангелова, българска журналистка
•    1974 г. — Елизабет Банкс, американска актриса
•    1974 г. — Иври Лидер, израелски певец
•    1977 г. — Сесилия Вега, френска порнографска актриса
•    1982 г. — Александър Методиев, български футболист
•    1982 г. — Джъстин Гатлин, американски спринтьор
•    1984 г. — Брент Евърет, канадски гей порнографски актьор
•    1986 г. — Виктор Троицки, сръбски тенисист
•    1987 г. — Поли Генова, българска поп певица
•    1987 г. — Цветан Димитров, български футболист
•    1988 г. — Фуко, японски модел
•    1988 г. — Християн Димитров, български пистов състезателен пилот
•    1990 г. — Сойонг, корейска певица

Починали

•    542 г. — Света Сколастика, италианска светица (* 480 г.)
•    917 г. — Фредеруна, кралица на Западнофранкското кралство (* 887 г.)
•    1126 г. — Гийом дьо Поатие, херцог на Аквитания и трубадур (* 1071 г.)
•    1162 г. — Болдуин III, крал на Йерусалим (* 1130 г.)
•    1471 г. — Фридрих II, немски аристократ (* 1413 г.)
•    1567 г. — Хенри Стюарт, английски аристократ (* 1545 г.)
•    1722 г. — Бартоломю Робъртс, уелски пират (* 1682 г.)
•    1738 г. — Готлиб Байер (Теофил Зигфрид), немски историк и филолог (* 1694 г.)
•    1752 г. — Ан Анриет, френска благородничка (* 1727 г.)
•    1755 г. — Шарл дьо Монтескьо, френски мислител (* 1689 г.)
•    1817 г. — Карл Теодор фон Далберг, германски епископ и държавник (* 1744 г.)
•    1829 г. — Лъв XII, римски папа (* 1760 г.)
•    1837 г. — Александър Пушкин, руски поет (* 1799 г.)
•    1857 г. — Дейвид Томпсън, уелски топограф (* 1770 г.)
•    1865 г. — Емилий Ленц, руски физик от немски произход (* 1804 г.)
•    1867 г. — Огюст Викенел, френски геолог (* 1800 г.)
•    1879 г. — Оноре Домие, френски художник (* 1808 г.)
•    1891 г. — София Ковалевска, руска математичка и писателка (* 1850 г.)
•    1897 г. — Йероним Стебницки, руски военен топограф (* 1832 г.)
•    1899 г. — Уилям Колензо, английски мисионер (* 1811 г.)
•    1905 г. — Васил Караконовски, български лекар (* 1840 г.)
•    1912 г. — Джоузеф Листър, английски хирург (* 1827 г.)
•    1915 г. — Георги Агура, български офицер (генерал) (* 1853 г.)
•    1917 г. — Джон Уилям Уотърхаус, британски художник (* 1849 г.)
•    1918 г. — Абдул Хамид II, султан на Османската империя (* 1842 г.)
•    1918 г. — Ернесто Теодоро Монета, италиански пацифист, Нобелов лауреат през 1907 г. (* 1833 г.)
•    1922 г. — Христо Матов, български революционер (* 1872 г.)
•    1923 г. — Вилхелм Рьонтген, немски физик, Нобелов лауреат през 1901 г. (*1845 г.)
•    1932 г. — Едгар Уолъс, американски писател и киносценарист (* 1875 г.)
•    1939 г. — Пий XI, римски папа (* 1857 г.)
•    1944 г. — Карл Майнхоф, немски лингвист (* 1857 г.)
•    1954 г. — Вилхелм Шмид, австрийски етнолог (* 1868 г.)
•    1958 г. — Жузе Пансети, бразилски художник (* 1902 г.)
•    1959 г. — Борис Ахтаров, български ботаник (* 1885 г.)
•    1966 г. — Били Роуз, американски поп-музикант и композитор (* 1899 г.)
•    1968 г. — Питирим Сорокин, американски социолог (* 1889 г.)
•    1987 г. — Добрин Петков, български диригент (* 1923 г.)
•    2002 г. — Джон Ериксон, британски историк (* 1929 г.)
•    2002 г. — Михаил Герасимов, български химик (* 1908 г.)
•    2005 г. — Артър Милър, американски драматург (* 1915 г.)
•    2008 г. — Рой Шайдър, американски актьор (* 1932 г.)

Празници

•    Православие — Св. мъченица Валентина и Св. Харалампи . Имен ден празнуват Валентина, Валя, Валентин,Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо, Пейчо, Пейка.
•    Католическа църква — Ден на Света Схоластика
•    Международен Ден за Безопасен Интернет
•    Ден на пчеларя

Коментари