Защо го правим?

Защо започваме да се усмихваме или да се смеем нервно, когато се чувстваме неспокойни или се страхуваме? Ако погледнем към нашата еволюционна история, ще видим, че започваме да се усмихваме, тъй като разпознаваме опасната ситуация и искаме да сигнализираме на човека, който е опасен, че предпочитаме нещата да не ескалират. Открито признаваме страха. От друга страна, ако погледнем нещата от гледната точка наневролозите и невроучените, ние отричаме страха толкова упорито, че се надяваме да заблудим дори източника на опасността.

Причината за всичко това може и да е много по-проста. Книгата Laughing Screaming разглежда връзката между жанрове като шокиращият хорър и гнусната комедия. Според автора двата са свързани поради факта, че за разлика от почти всеки друг филм, те се опитват да предизвикат телесна реакция у зрителя. Знаем, че при правилните обстоятелства плаченето може да звучи като смях, а радостта да изглежда като страх. Може би съществуват ограничен брой физически реакции, които могат да бъдат произведени автоматично посредством нашето емоционално състояние. Единствено контекстът може да направи една гримаса или конвулсия да изглежда положително или негативно.