Нещата във фирмата не вървят добре и вечер не можете да заспите, притеснявайки се за работата си. Освен това съществуват световни кризи, ширят се болести, цените хвърчат нагоре, избухват нови и нови кървави конфликти. Всичко това поражда основателен страх от бъдещето и ни кара да се чувстваме безпомощни. Страхът от бъдещето има едно много коварно качество: обхваща нещо голямо и трудно разбираемо. В края на краищата до известна степен можем да влияем върху собствения си живот, но не и върху глобалните събития. Все пак има стратегии да смекчим донякъде страха от бъдещето. Първата стъпка е да се опитаме да го разберем по-добре. Нормално е да изпитваме това чувство в несигурните времена, в които живеем. „Страхът е реакция на ситуации, които приемаме като заплаха - обяснява психотерапевтът Андреас Хагеман. -От гледна точка на  историята на еволюцията страхът помага да се предпазим от реална или очаквана опасност“.

Добре е да знаем, че страховете се провокират от негативни вътрешни преживявания, на основата на които оценяваме външните ситуации. Ако например вече сме преживели уволнение по икономически причини, вероятно изтръпваме, когато чуем да се носят слухове за предстоящи съкращения. Решаваща роля играе и личността. „Първите години от живота  са много важни – казва лекарката и автор на книги от Хамбург Мириам Прис. – Тогава се формират първите връзки със заобикалящия свят, които по-късно се отразяват върху самочувствието ни“. А също и върху това как оценяваме предизвикателни ситуации. Дали се доверяваме на себе си да ги посрещнем, или реагираме с несигурност и безсилие. Какво да правим, когато мислите ни станат толкова тревожни, че напрежението се разпростре и в тялото? Прис съветва да не потискаме, а да уважаваме страха: „Признайте, че се страхувате, вместо да се борите срещу страха. Така само ще го засилите“.

Често страхът донякъде отшумява, ако ни се удаде да се дистанцираме от него на ментално ниво. Можем да го постигнем, като си кажем: „В мен има страх, но аз не съм страхът“. Това е възможност да си проясним ума, като се запитаме: Какво точно се случва? За какво се безпокоя? Колко реалистични са сценариите, които си представям? Какви биха били решенията, ако се стигне дотам? На страховете можем да противопоставим и дейности от всекидневието, които ни помагат да намалим напрежението. Според психотерапевта Хагеман в основата си страхът не е нищо друго освен стрес. Ще го разградим успешно, ако редовно практикуваме джогинг или автогенен тренинг и се срещаме с добри приятели

Питате ли се къде започва паническото разстройство? Страхът заема постоянно място в живота на някои хора. „Когато се фиксираш върху страха, самият ти ставаш страх и това отключва разстройството“, казва Мириам Прис. То се проявава обикновено чрез паник атаки. Много потърпевши се затварят в себе си и отказват да се изправят срещу нещата, които ги плашат. Но това само задълбочава страховете. Пътищата за спасение са открита конфронтация със страха, подкрепата на близки и приятели и специализирана помощ при необходимост.