Преушофт отбелязва, че това озъбване не се наблюдава единствено в кризисни ситуации. По време на всекидневни ситуации от приятелски тип маймуните се усмихват една на друга. Очевидно хората са приели тази усмивка и са я адаптирали, за да изразяват одобрение, радост, състрадание или съчувствие. Те я превръщат в една по-експресивна форма на комуникация. Когато разпознаваме опасната ситуация обаче, ние пак се усмихваме. Забелязваме, че някой е опасен и се опитваме да го умилостивим.

Отричаме страха

Съществува още една вероятна причина за усмивките, породени от страх. Може би ние не признаваме факта, че се намираме в опасност, дори отказваме да повярваме, че съществува какъвто и да било проблем. В прословутия експеримент на Милграм няколко доброволци са накарани да повярват, че нанасят болезнени (и дори фатални) електрошокове на други хора. Авторитетна фигура в лабораторна престилка ги е карала да го правят. Когато електрошоковете ставали по-силни, писъците на „жертвата“ се увеличавали. Именно тогава някои от доброволците, причиняващи болката, започвали да се смеят нервно. Те определено не си прекарвали добре, но нямали представа как да изразят своя протест, освен със смях.
Друг експеримент кара доброволци да обезглавят мишка. Реакциите им са заснети. На някои от снимките ясно се вижда как някои са се усмихнали по страховит начин, тъй като са били принудени да направят нещо, което не искат.

Според някои невроучени смехът е предназначен за хората наоколо. Макар и някоя ситуация да изглежда страховита или застрашаваща, смехът е вид сигнал за отбой. Когато ни грози пряка опасност и се смеем, вероятно отричаме нейното съществуваме. Може би се опитваме да убедим и агресора, че всичко ще бъде наред.