Според други източници

през 1958 г. американското правителство най-сетне предприема масиран ядрен удар

с цел унищожаването на хитлеристкото гнездо в Антарктида. В основата на тази история може да стои и действителен случай, тъй като през тази година американците действително правят ядрени изпитания, но на няколко хиляди километра северно от предполагаемата Нова Швабия. 

Това като че ли е последното предполагаемо сведение за военна активност на тайнствената нацистка база. Необясними на пръв поглед инциденти с по-късни полярни експедиции се обясняват с наличието на втори Трети райх под повърхността на шестия континент. През 1973 г. става инцидент с експедицията на известния френски изследовател Жак-Ив Кусто, който според теориите на конспирацията е изпълнявал мисия на френското разузнаване в Антарктида. Същото се случва и със съветска експедиция в края на 80-те години. Оставените от първата германска експедиция маркирани вимпели се тълкуват като доказателство за действителното наличие на секретна база под повърхността.         

Контра на контратезата – смъртта на топ нацистите

Както е известно, няма съмнение, че голяма част от елита на Германската империя се спасява от възмездие в Южна Америка. Трябва обаче да се отбележи също, че някои ключови за теориите за секретната база в Антарктида фигури от личния кръг на фюрера не са били сред тях. Вече се смята за сигурно доказано, че ръководителят на операция „Райнголд” Мартин Борман загива на 2 май 1945 г., опитвайки се да се измъкне от съветския обръч около Берлин.


Разбира се, най-много полемики предизвиква вероятността самият Адолф Хитлер да е оцелял и лично ръководил изграждането на базата в Антарктида. Това не е първото твърдение за оцеляването на нацист номер едно, а е само една от многобройните теории. През 60-те години в Германия например става много популярна хипотезата, че на 30 април 1945 г. Хитлер е избягал със самолет от Берлин и се е преселил в Тибет, където дълго време живял като будистки монах.

Според официалните експертизи Хитлер приключва живота си със самоубийство

на 30 април 1945 г. в бункера си в имперската канцелария в Берлин. Тялото му и това на Ева Браун са намерени от офицери от военното разузнаване на Червената армия на 3 май 1945 г. в един изкоп от снаряд в парка на имперската канцелария. Трупът на Хитлер е идентифициран от личната асистентка на неговия зъболекар и на неговия зъботехник въз основа на намерените в ямата долна и горна челюст.

През следващите десетилетия обаче някои западногермански и английски публикации опонират на тезата, позовавайки се на непубликувани документи, които показвали, че намерените в градинката на райхсканцеларията черепни части се различават от тези на Хитлер. Тезата предизвиква ожесточени спорове, но е оттеглена от нейния автор Д. Ървинг, който признава достоверността на съветската документация.