На 18 май 1978 г. за първи път се чества Международният ден на музеите. Решението за това е взето през 1977 г. в Москва на ХІ-та генерална конференция на Международния съвет на музеите. Думата "музей" идва от латинската дума "museum", която е от гръцки произход и произлиза от "mouseion". "Mouseion" било мястото (понякога храм), което било посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология.

В модерната си форма музеят възниква като индивидуална колекция от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.

В музея се събират, пазят и излагат предмети, образи и текстове, свързани с определена епоха или сфера.

От една страна, има стремеж да се представи историческата истина за явлението, а от друга, подборът на изложението експонати съдържа някакво послание, което най-често ни обръща към някаква страна на паметта и идентичността. Наред с традиционните музеи, излагащи картини, исторически или археологически паметници, съществуват музеи на почти всичко: музей на транспорта, музей на виното, музей на детството и т.н. Международният ден на музеите се чества от от 1978 г. по решение на Международния съвет на музеите.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития


1284 г. — Шведският град Йоншьопинг получава статут на кралски град.
1565 г. — Начало на Великата обсада на Малта от османските турци, продължила от 18 май до 11 септември.
1642 г. — Основан е град Монреал, център на канадската провинция Квебек.
1725 г. — Учреден е британският рицарски Орден на банята от Джордж I.
1756 г. — Започва Седемгодишната война, след като Англия обявява война на Франция.
1804 г. — Наполеон Бонапарт официално е обявен за император на Франция.
1836 г. — Основан е град Левангер, Норвегия от шведския крал Карл III.
1858 г. — Състои се сватбата на германската принцеса Щефани Хоенцолерн-Зигмаринген с португалския крал Педру V.
1877 г. — На официална церемония край град Плоещ, Румъния, Самарското знаме е връчено на Трета дружина от Българското опълчение с командир Павел Калитин.
1900 г. — Учреден е орденът "За военна заслуга".
1903 г. — Съставено е двадесет и шестото правителство на България, начело с Рачо Петров.
1903 г. — Открито e пристанището в Бургас.
1905 г. — Отваря врати Народният музей в София - днес Национален археологически институт с музей.
1906 г. — Открито е пристанището във Варна.
1909 г. — Цар Фердинанд I учредява ордена "Свети Равноапостоли Кирил и Методий".
1944 г. — Влиза в сила Сталиновата политика за етническо прочистване на Кримския полуостров, вследствие на което кримските татари започват да се депортират.
1956 г. — Направено е първото успешно изкачване на четвъртия по големина връх в света Лхотце от швейцарска експедиция.
1969 г. — Програма Аполо: Изстрелян е Аполо 10.
1971 г. — Приета е нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска конституция.
1972 г. — Влиза в сила Договорът за забрана на складирането на дъното на моретата и океаните на ядрено оръжие и на други видове оръжия за масово унищожение.
1974 г. — Под кодовото име Усмихнатия Буда, Индия успешно детонира първото си ядрено оръжие и така става шестата нация в света извършила подобен опит.
1980 г. — Изригва вулканът Света Елена. Загиват 57 души, биват разрушени 250 къщи, 47 моста, 24 км жп линии и 298 км магистрали.
1991 г. — Северна Сомалия обявява независимост от останалата част на Сомалия под името Република Сомалиленд, но остава непризната от международната общност.
1993 г. — Убити са Сараевските Ромео и Жулиета.
2001 г. — Състои се премиерата на американски компютърно-анимационен филм Шрек.
2004 г. — Българинът Петко Тотев изкачва връх Еверест.
2008 г. — Учредена е политическата партия Зелените.