Ръкописът на Войнич отдавна е надеждно датиран на само няколко десетилетия преди изобретяването на печатарската преса, тъй че вероятно неговата особена смес от плагиаторство и подбор е била умиращ формат. Веднага щом хората можели да възпроизведат копия от „Тротула“ или „Де Балнеис“ на печатарската преса, не е имало нужда от писари, които внимателно да подреждат информацията в нов ръкописен том.
Гибс стига до извода, че Ръкописът на Войнич най-вероятно е персонализирана книга, създадена вероятно за един определен човек, посветена основно на женската медицина. Скромното звучене на това откритие го кара да изглежда твърде вероятно, макар че други средновековни учени вече изразяват голяма доза скептицизъм – и имат достатъчно аргументи.
Източник: arstechnica.com
Очаквайте още по темата на страниците на „Обекти“.
