Никой не е застрахован срещу пасивно-агресивно поведение. В края на краищата всички изпадаме понякога в ситуации, в които или не желаем да си хабим нервите да влизаме в спорове, или се страхуваме от последствията. Винаги е по-лесно да кажеш на шефа си: „Както намерите за добре“, отколкото: „Не, нека го обсъдим още веднъж“. Важно е обаче да не допуснем това поведение да се изроди. Бъдете честни и признайте, не сте ли преживявали някоя от следните ситуации?

    Реагирате с (крива) усмивка на нещо неприятно. Който използва хумор, който всъщност не е никакъв хумор, и например изтърси някоя шега за ваша сметка, придружена с намигане и коментар: „Нямах предвид теб“, си служи с пасивно-агресивно поведение.

    Някой нарочно се прави на глупак. Ако някой нарочно се преструва на глупав, за да ви вбеси, демонстрира пасивно-агресивно поведение и подклажда тлеещ конфликт. Например представя уговорките ви за недоразумения или непрекъснато се отмята от обещанията си.

Отказ от работа. Пасивно-агресивното поведение се проявява не само вербално, но и чрез действия. Например ако някой умишлено изпълнява задачите си особено бавно, некачествено или изцяло ги пренебрегва. Целта му обикновено е други да поемат задълженията му.   

Мълчание. Ако някой мълчи преднамерено с цел да всее у вас несигурност, също се държи пасивно-агресивно.

Клюки & Сплетни: Когато някой не ви казва нещата директно в очите, а разпространява слухове зад гърба ви, проявява пасивно-агресивното поведение.

Прехвърляне на вината. Ако обърнете на такъв човек внимание върху грешката му, той веднага ще ви парира с репликата: „Ти пък си бил много чувствителен!“ В най-лошия случай пасивно-агресивните постигат това, че принуждават вас да се извините.  

Но как да се спасите от пасивно-агресивното поведение? Проявяват ли го често спрямо вас, има опасност да се пречупите. Ето защо е много важно да не му се поддавате. Ще го постигнете със следните 5 стъпки:

Първа стъпка: разпознаване

Пасивно-агресивното поведение се проявява нагледно чрез езика – когато тези, които си служат с него, правят всичко възможно да избягват дискусии и спорове. Обикновено става дума за сладкодумни хора, които подмолно се стремят да внушат на събеседника си чувство за непълноценност. Те си служат най-често със следните клишета: „Все едно, няма значение“, „Нямах това предвид, не се засягай“, „Така или иначе няма да разбереш“,  „Като за теб не е зле“, „Добре, ще постъпим както ти искаш“. Забележите ли, че отсрещният умишлено използва тези изречения или стратегии, вече сте направили най-важната стъпка.

Втора стъпка: сдържаност

Изключително важно е да запазите спокойствие и да не позволите да ви провокират. Не давайте воля на гнева, който събеседникът ви е бил неспособен да артикулира.

Трета стъпка: спестяване на емпатия

Вместо да избухвате, запазете самообладание и обмислете внимателно реакцията си. И вместо да проявите емпатия и да се подчините на волята на отсрещния, следвайте собствената си линия. Накратко – не му се давайте!

Четвърта стъпка: подготовка

Пригответе се за предстоящия разговор и за това отново да бъдете атакувани чрез пасивно-агресивно поведение. Разгадайте тактиките на „противника“ трезво и умело и му дайте да разбере, че няма да се поддадете на провокациите му. Правете недвусмислени изказвания и изисквайте ясни отговори. Накратко – търсете активната дискусия, която толкова дълго е била заобикаляна!

Пета стъпка: намиране на печеливши ситуации

Не бива да забравяте едно: хора, които се държат пасивно-агресивно, обикновено искат да наложат волята си и не обичат да излизат губещи от дадена ситуация (кой ли обича?).  Затова намерете възможност и двамата да се измъкнете удовлетворени, тоест печеливши.