Пасивно-агресивното поведение се проявява нагледно в езика – когато хората, които го практикуват, дават мило и драго да избягват спорове и дискусии. Обикновено става дума за особено красноречиви индивиди, които се стремят да внушат на събеседника си гузна съвест. Следните изречения са типични за пасивните агресори: 

    „Все едно, няма значение.“

    „Изобщо нямах това предвид, не се превземай“.

    „Ох, и без това няма да разбереш“.

    „Не е толкова зле за твоите възможности.“

    „Добре, ще постъпим както искаш.“

В тези примери пропастта между думите и намеренията е огромна. Защото не е все едно и при всички положения говорещият е имал предвид точно това. Пасивната агресия изпраща противоречиви сигнали и цели да посее несигурност, като неизменно провокира чувство за вина у онези, към които е отправена.

Коварното тук е, че хора, които си служат с пасивно-агресивно поведение, твърдо вярват в своята правота. Поведението им често върви ръка за ръка с негативна нагласа и с убеждението, че са станали обект на несправедливо отношение или са изискали прекалено много от тях. Във всеки случай пасивните агресори не изразяват директно желанията си, а го правят завоалирано. Те предпочитат да постигат целите си чрез пасивна съпротива.

Има много обяснения на какво се дължи този модел на поведение. Според Скот Вецлер, психиатър и ръководител на катедрата по психология в нюйоркския медицински колеж „Алберт Айнщайн“, пасивно-агресивните хора са истински „майстори на избягването“, които се държат така, защото страдат от липса на самоуважение и се страхуват от зависимост и критика. Засегнатите обикновено не са се научили да се справят с агресии, понеже проявите им не са били приемани на сериозно в детството. И вместо като възрастни да изразяват открито емоциите си, те ги задушават. Според други теории пасивно-агресивното поведение по-скоро издава потребност от хармония. Така негативните чувства се потискат, но намират външен израз под формата на пасивно-агресивни коментари.

Когато се сблъскате с пасивно-агресивно поведение, най-важното е да запазите спокойствие и да не позволите да ви предизвикат. Не се поддавайте на гнева, който събеседникът ви сам е неспособен да артикулира. Разобличете тактиките му трезво и умело и му дайте да разбере, че няма да се хванете на въдицата му.