Най-голямата грешка на хората е, че приемаме нещата за даденост. Ей така – просто свикваме с тях.
Това се отнася и за хубавото, и за лошото.
Имаме прекрасна природа, но ние сме свикнали с нея. Не вдигаме поглед към Витоша, за да й се полюбуваме. Хората, които живеят на морето, вероятно всеки ден минават покрай него, но рядко го забелязват.
Прескачаме всеки ден кучешки изпражнения, но сме свикнали. Стъпваме в боклуци, но сме свикнали. Онзи шофьор не спря на пешеходната вчера и не ни пропусна да минем, но сме свикнали.
Най-лошото е приемането на нещата като даденост.
Така е и в приятелството понякога. Така е и в любовта понякога.
Борете се с всички сили да не го допускате.
Ако са престанали да ви чуват, когато говорите, помълчете. Отдръпнете се и просто не казвайте нищо. Помълчете, анализирайте. Понякога е полезно да помълчиш, за да те чуят.
Ако близките ви приемат за даденост и това ви тежи, спрете да правите нещата, които правите за тях по принцип.
Не се обаждайте на онази приятелка, която никога не ви търси.
Не се извинявайте първи на партньора, когато и двамата имате вина.
Не предлагайте помощ на някого, който не я оценява.
Опитайте да промените начина, по който се държите обичайно, и вижте какво ще се случи.
Нямате място там, където не ви ценят.
Вие не сте дърво, за да не променяте посоката на живота си, когато се чувствате неудовлетворени. Осмелете се да си тръгнете, когато е необходимо, за да ви забележат и оценят.
