Любовта е най-прекрасното нещо на света... докато не приключи. Когато приключи, спираме да функционираме нормално. Губим мотивация, предизвикателствата ни се струват непосилни и се чувстваме сякаш не можем да обичаме отново. Няколко изследвания разкриват защо разделите са нещо толкова гадно – и какво можем да направим по въпроса.

Няма голямо значение дори кой е приключил връзката – хората преживяваме доста сходни неща, когато става дума за загуба, незавизисмо от перспективата. Някои раздели ни удрят по-силно от другите, но изследванията показват, че при всички случаи мозъкът ни реагира по специфичен и сходен начин. LifeHacker разгледжа няколко примера от различни проучвания върху емоционалната болка от раздялата и предлага няколко съвета от  Роджър Гил, психолог и семеен терапевт.

Ние сме програмирани  да се боим от отхвърляне

Никой не обича да бъде отхвърлен – не само защото боли. В далечното минало отхвърлянето е означавало сигурна смърт. Ако племето те изгони, трябва да оцеляваш сам. Малцина са оцелели. Днес социалното отхвърляне несе равнява на смъртна присъда, но въпреки това изпитваме осезаема физическата реакция. Случайно или не, тя засяга тъкмо сърцето.

Експеримент, в който е симулирано отхвърляне от непознати, показва, че то предизвиква реакция от страна на парасимпатиковата нервна система. Тя контролира функциите, които не са под съзнателен контрол, сред които сексуалната възбуда, храносмилането и регулирането на вътрешните органи, включително и сърцето. Когато участниците в изследването са се почувствали отхвърлени, техният сърдечен ритъм се забавял, а когато отхвърлянето било неочаквано, се възвръщал към нормалното много по-бавно.

Какво можем да направим:

Склонни сме да преувеличаваме вредите, които отхвърлянето действително ни носи. Краят на връзката е важен, но той засяга само една част от живота ни. Въпреки това имаме тенденция да преувеличаваме, защото независимо от ситуацията, усещаме отхвърлянето и на физическо ниво.