Векове наред Стоунхендж – неолитното чудо в южна Англия – е озадачавало историци и археолози със своите множество мистерии. Как е построено? Каква функция е изпълнявало? Откъде са дошли неговите гигантски пясъчни камъни? Учени вече имат потенциален отговор на последния въпрос.

Според ново изследване, публикувано в сряда, по-голямата част от гигантските камъни, известни като саренс, изглежда са дошли от едно и също място, наречено Уест Уудс – скално образувание на 25 км от Стоунхендж (край град Марлборо). Това е район, в който е установена праисторическа активност.

Откритията подкрепят теорията, че мегалитите са били донесени до Стоунхендж горе-долу по едно и също време – около 2500 пр. Хр. (т.е. през втората фаза от изграждането на монумента). Това подсказва, че неговите строители са произхождали от изключително организирано общество.

Същевременно пък новото изследване влиза в пряко противоречие с друга теория, според която един конкретен голям сарасен (т.нар. Камък на петата / Heel Stone) е взет от място, намиращо се в непосредствена близост до Стоунхендж (и същевременно е бил издигнат преди всички останали).

Водещият автор на проучването Дейвид Неш – професор по физическа география от университета на Брайтън – заяви пред AFP, че той и екипът му са създали нова техника за анализ на сарасените, коти достигат до 9 м височина и тежат почти 30 метрични тона.

Първо, учените са използвали преносими рентгени, за да анализират химичния състав на скалите (в тях откриваме 99 процента силиций, но и следи от няколко други елемента.

„Това ни показа, че повечето камъни споделят един и същи химичен състав и че трябва да търсим един конкретен източник“, допълва Неш.

Впоследствие екипът проучва две основни проби от един от камъните, които са били взети по време на тяхната реставрация през 1958-а. Малко след това са изчезнали, но са били намерени съответно през 2018-а и 2019-а.

Учените правят по-сложен анализ на тези проби с устройство за масспектрометрия, което открива по-голям диапазон от елементи с по-голяма точност.

След това сравнили резултатите с 20 възможни източници за тези утаечни скали, като с Уест Уудс, Уилтшир имало най-голямо съвпадение.