Въпреки грижливите усилия за опазване на околната среда, изследователи откриват поне 16 различни вида микропластмаса, проникнали в археологически обект от II век в Йорк, Великобритания, на дълбочина до 7 метра.
Този регион е известен със своята викингска и римска история.
"Наличието на микропластмаса може и ще промени химическия състав на почвата, като потенциално ще внесе елементи, които ще доведат до разлагане на органичните останки", обяснява археологът Дейвид Дженингс от археологическия институт в Йорк. "Ако случаят е такъв, запазването на археологията in situ може вече да не е подходящо."
Това е сериозен проблем за археологията, тъй като опазването на откритията на оригиналното им място е било световен стандарт от поколения насам.
В пилотното проучване са тествани проби, събрани от разкопките на Уелингтън Роу през 1988 и 1989 г., и са сравнени с прясно извлечена почва от еквивалентна дълбочина на близки места.
За ужас на екотоксиколога от Университета в Хъл Жанет Ротчел и колегите ѝ и двете групи проби съдържат пластмасови фрагменти с размер между 1 μm и 5 mm.
И те не съответстват на пластмасите, свързани със съхранението на пробата.
Съответно тези коварни нефтохимически отпадъци са проникнали дълбоко в почвата още през 80-те години на миналия век, като продължават тенденцията да се откриват пластмасови микрочастици във всяка изследвана среда на Земята - от най-високите върхове до най-дълбоките океански траншеи и вътрешността на нашите органи.
"Смятаме микропластмасата за много съвременен феномен, тъй като реално чуваме за нея едва през последните 20 години, когато през 2004 г. професор Ричард Томпсън разкри, че тя е разпространена в нашите морета още от 60-те години на миналия век със следвоенния бум в производството на пластмаса", казва Дженингс.
"Новото изследване показва, че частиците са проникнали в археологически депозити и подобно на океаните, това вероятно се е случвало за подобен период, като частици са открити в почвени проби, взети и архивирани през 1988 г. в Уелингтън Роу в Йорк."
Най-често срещаните идентифицирани пластмаси са етилен-винил алкохол/етилен-винилацетат, който се използва заради гъвкавостта си в опаковките, и съполимер PP:PE, използван заради издръжливостта си в килимите и формоването на автомобилни брони.
Изследователите подозират, че близката река Оуз, валежите и течащите водопроводи допринасят за тези дълбоко разположени микропластмасови отлагания. Тестовете в близкия кладенец, който получава вода от преливника на реката, съдържат подобни химически профили.
По ирония на съдбата екипът посочва, че микропластмасовите "техно вкаменелости" биха могли да осигурят много точна датировка за бъдещите археолози, тъй като съотношенията и видовете пластмасови полимери се променят значително с течение на времето.
"Познати са ни пластмасите в океаните и реките. Но тук виждаме, че историческото ни наследство включва токсични елементи", обяснява археологът от Университета в Йорк Джон Скофийлд.
"По-нататък ще се опитаме да разберем до каква степен това замърсяване компрометира доказателствената стойност на тези депозити и тяхното национално значение."
Изследването е публикувано в Science of the Total Environment.
Източник: Science Alert
