Важно е не само колко четем, а и какво четем. Някои хора четат наистина много, но предимно неща, свързани с работата им, публицистика, книги за себеусъвършенстване и други текстове, в които, най-общо, не се разказват измислици. Всяка от тях, разбира се, има своята стойност и ползи. Но четенето на романи има допълнителни психологически и неврологични ефекти.
То е свързано с трайни промени в мозъка, доказва изследване, в което с помощта на функционален магнитен резонанс се сканира мозъка на хора преди, по време на, и пет дни след четенето на роман.

Резултатите показват, че в състоянието на мозъка в покой се наблюдават промени, които продължават да са налични и след като участниците завършват четенето на романа.

„Въпреки че участниците не четат романа по време на сканирането, те запазват повишената свързаност – казва водещият автор Грегъри Бърнс.  –  Наричаме това „активност в сянка.“

Увеличената свързаност се наблюдава първо в зоните на мозъка, свързани с възприемането на езика: левият слепоочен кортекс. Този тип промени обаче са сравнително краткотрайни.

Резултатите от скенера показват и повишена активност в област от мозъка, която отговаря за чувството за допир и положение на тялото – соматосензорния кортекс. Тези промени се запазват и в петте дни след като участниците са завършили четенето.

Бърнс коментира:

„Неврологичните промени, които открихме, свързани със системите участващи във физическите усещания и движението, предполагат, че четенето на роман „пренася“ читателя в тялото на героя. Знаем, че добрите истории могат да ви накарат да влезете в кожата на някой друг в преносен смисъл. Сега виждаме, че това може би се случва и в биологичен.“

И така, ако четенето на добър роман може да остави отпечатък в ума и психиката ни, той оставя и биологичен отпечатък в мозъка ни. 

Или, по думите на Уилям Стайрън: 

Хубавата книга трябва да ви остави с много преживявания, и леко изтощени в края: докато четете, живеете няколко живота.