Има много хора, които се задоволяват с трохи – скромни, чувствителни и талантливи. А има и такива, които изяждат цялата баница, без капка благоприличие и без да се съобразяват с другите. Ако нямаше хора, задоволяващи се с трохи, нямаше да ги има и онези, разяждани от егоизъм и самодоволство, или поне щеше да им е трудно да си извоюват място в обществото. Това са индивиди, утвърждаващи се на гърба на първите чрез токсични отношения. Садисти и мазохисти, всеотдайни служители и деспотични шефове, потиснат съпруг и властна съпруга, свръхзакрилящ баща и син, растящ като малък тиранин. Вярвате ли, че токсичните взаимоотношения се раждат от нищото? Смятате ли, че някои са родени „събирачи на трохи“, а други – лакомници, които неизменно докопват цялата баница?

Ако се ръководим от логиката, това, разбира се, не е така. Дори най-необузданата френология не е успяла да докаже, че мозъкът на тъмнокожите хора е снабден с гънки, които ги предопределят за роби, или че белите имат мозъчна структура, която автоматично ги превръща в господари. Неспособността за бунт се корени в личностното развитие и резултатът е нарушено и ниско самочувствие въз основа на страхове, които всъщност са само малки сенки, ирационални мисли, нямащи нищо общо с реалността освен веригите, които задържат засегнатите и ги дърпат назад.  

Трошичките, с които да преживеем днешния ден, са утрешният глад и неувереност. Не е лесно да разберем кога получаваме трохи и кога - онова, което ни придава сила. Да вземем за пример жена, която търси голямата любов, но постоянно се натъква на мъже, които я мамят и дори игнорират и поради това тя има чувството, че така ще бъде винаги. Тази жена цени интимността, която й осигуряват прегръдките, и се нуждае от нея, за да продължи да се чувства обичана. Но тя дава толкова много и се задоволява с толкова малко, че в крайна сметка остава без нищо. Получава целувка след хиляди грубости, чува мило изречение след хиляди обиди и живее до човек, който с всеки изминал ден й се струва все по-чужд.

Самочувствието не може да расте на базата на трохи. То се подхранва от съпричастност, борбеност и способност за независимост. Ниската самооценка е сравнима със зле платен работник, който работи часове наред без почивка, без да има възможност да води достойно съществуване. Няма да стигнем доникъде, ако даваме всичко, подлагаме се на унижения или търпим равнодушие, само и само да се харесаме. На емоционално ниво това ни превръща във втора категория хора и в такива, чиято интимна връзка се състои от 90% възходи и падения и само от 10% от приятни преживявания.

Ако искате да реализирате мечтите си в живота и да не се примирите, че винаги остават на заден план, не допускайте другите да ви подхвърлят трохи в краката и да гледат как не само се задоволявате с тях, но сте и благодарни, понеже сте стигнали до извода, че те са единственото, което някога ще получите. Резултатът е омагьосан кръг: когато връзката ви се разпадне, неизменно сте слаби и гладни и се задоволявате с някакви трошички, като не ви позволяват да отхапете по-големи парчета от баницата. Защото сами сте си внушили, че не ги заслужавате.