Тази рецепта не е като другите. Тя е особена. Да направиш мекица и кафе е колкото просто, толкова и сложно. Това е рецепта за мъже, които освен че знаят как да дават, знаят и как да пожелаят правилното нещо за себе си. Това е игра на шах със самия себе си. Тази рецепта изисква дисциплина там, където е нужна, и свобода там, където ѝ е мястото.

Съставките за мекиците са следните:

  1. един килограм бяло брашно (тип 500, питай баба, ако не знаеш)
  2. един буркан кисело мляко (баба казва да е като от едно време, с капачка от станиол) - около 500 гр.
  3. чаена чаша прясно мляко - около 300 мл.
  4. една чаена лъжица сода за хляб (бикарбонат)
  5. една чаена лъжица сол
  6. едно яйце
  7. мая за хляб (баба казва колкото локум) - т.е. половин пакетче
  8. олио - поне един литър, ще си угаждаш

Съставките за кафето (все пак е рецепта) са:

  1. ситно смляно кафе (оргинаялдъ)
  2. захар (по-добре кафява)

Трябват ти още:

  1. три купи, за киселото мляко (по-голяма), за прясното мляко и за яйцето
  2. три вилици, за киселото мляко, за прясното мляко и за яйцето (да ги разбъркаш)
  3. работен плот
  4. тиган, по-дълбок
  5. щипци за вадене на мекичките
  6. кухненска хартия за изцеждане на готовите мекици
  7. купа или тенджера за готовите мекици
  8. джезве
  9. добавка към мекиците (сирене, пудра захар, сладко или конфитюр)

Подготовката е най-важна. Не става да се сетиш сутринта и да нахвърляш мекичките в тигана. Става, но трябва да започнеш от вечерта със замесването на тестото. Ако правиш изненада, гледаш всички да са изполягали, за да не те изловят. Отваряш си биричка, за да прокараш мислите.

Най-човешкото нещо е, за жалост, че разглеждаме всичко половинчато. Рядко живеем в баланс, по-често сме в крайности. Жалко е, когато четем мъдри и мотивиращи мисли само за да затвърдим твърде крайната си гледна точка. Толкова често сме опиянени от постоянното скоростно влакче, че не забелязваме как се движим само между две гари: “Разочарование” и “Надежда”.

Шах.

Вадиш киселото мляко, изсипваш го в купичка №1 (по-голямата) и започваш да бъркаш. Бъркаш обилно, докато млякото не стане еднородна течна смес. През това време леко изсипваш содата, но не наведнъж. Гасенето на содата е непредвидимо. Безопасното сипване на содота става с леки почуквания по дръжката. Бъркаш, докато не ти омръзне. През това време си отпиваш от биричката. Сам си, тихо е и се омисляш.

Гара “Разочарование”

На перона е пълно със себеподобни. Всички са кисели. Будката за билети не работи, пътниците не могат да се качат на искания влак. Недоволни няма обаче, защото всеки “тегли по една” с другарите си и се примиряват. Всеки вади кисел лаф от торбата. Всеки има торба с кисели лафове.

Хората изглеждат задружни. На това място, в този момент, темите и аромата правят всичко поносимо. Разсейване не се допуска. Групово всички се поддържат вкиснати и всеки виден опит за “изплуване” се посреща с плеяда от разнообразни методи за ферментация.

От време на време се чува нечие име по радио-точката и човекът непонятно се озовава на влака за гара “Надежда”.

Шах.

Оставяш киселото мляко настрана и преминаваш към прясното мляко. Сипваш малко в купичка №2 и изсипваш маята вътре. Намачкваш я, докато остане без буци. Разбъркваш я, докато не започне да става еднородна смес. Като ти омръзне, отпиваш биричка и започваш да сипваш по малко от остатъка от прясното мляко, бъркайки. Готов си, когато имаш еднородна смес с мляко и мая.

Гара “Надежда”

На всеки час спира влакът от предишната гара. На перона всеки е шарен и различен. Хората са интересни. Летят някакси. Влакове за други гари минават. Пътниците на перона се носят малко над земята и някакси все не могат да се качат на искания влак. Подблъскват се един друг, позасмяват се и после пак млъкват. Пазят се, да не би левитацията им да се окаже измама.

На гара “Надежда” будката работи. Билети има за всяка дестинация, но предлагат само за гара “Разочарование”, чийто влак чака всеки пътник неуморно, за разлика от другите.

Шах.

Оставяш двете купички настрана. Взимаш купичка №3 и счупваш яйцето. Разбъркваш го до еднородна смес. Пробваш да се отърсиш от мислите. Не успяваш и отпиваш от бирата.

Подготвяш си работния плот. Трябва ти чисто пространство, на което да месиш. Изсипваш по голямата част от брашното и оформяш кладенче. Или вулканче. Както ти е удобно. Трябва да може да побере съдържанието на един черпак поне. Смесваш съдържанието на купичките в хронологичен ред - №3, №2, №1.

Сипваш внимателно в кладенчето с черпак от сместа. Започваш да месиш, добавяйки от сместа постепенно, докато не се усвои брашното. Добавяш и остатъка от брашното ако сместа е много лепкава. Следиш за буци и сухи участъци. Размесваш смело.

Не може да има само два влака, на които човек да се качи. Няма как толкова шарен свят да е създаден от едни и същи повтарящи се маршрути. Няма как мекиците да са измислени от кисел човек.

Като ти омръзне да месиш отпиваш бира. Измиваш си ръцете, шишето, пода, дръжките на чешмата и шкафовете, дистанционното и телефона. Вадиш чист плик, намазваш го отвътре с малко олио и набутваш вътре тестото. Прибираш го в хладилника, за да бухне до сутринта. Допиваш си бирата и си лягаш.

Има и други дестинации освен разочарование и надежда. Ако животът ти преминава по гарите, не живееш. Щастието е в пътуването, не в безцелното летене или пък поддържане на токсични среди, защото няма по-добро.

Най-големият урок, който учим, е да обичаме там, където ни обичат, а не там, където ние самите обичаме.

Шах и мат.

Прегръщаш половинката си.

На сутринта си готов за мекичките. Сипваш 2-3 пръста олио в тигана и го загряваш на котлона. Олиото е много добре загряло, когато всичко наоколо е в пръски и около печката не се живее. На тебе ти трябва само добре загряло олио. Изваждаш плика от хладилника и откъсваш малко от сместа. Тестото се раздува почти двойно в олиото, т.е. взимаш около два пъти по-малко смес спрямо това колко големи мекички желаеш.

Хвърляш тестото в сместа и се скриваш зад вратата на хладилника. Ако не последва взрив - всичко е наред. Взимаш капак на тенджера за щит и поглеждаш внимателно мекичката. Като хване секси тен я обръщаш с щипците на обратната страна. За половин минута би трябвало да е готова. Първите мекици може да са недопържени. Проверяваш ги с щипците дали отвътре не са сурови. Ако ти приличат на кроасан с крем-брюле, значи им трябва още пържене. Или мазнината не е загряла достатъчно.

Докато първата мекичка се пържи, използваш времето, за да сложиш обилно от кухненската хартия някъде на плот. Вадиш с щипците мекичката, изчеждаш я над тигана и с помощта на щита си (капака от тенджера) я пренасяш до хартията, за да се изцежда. Може да сложиш от хартията в купа или тенджера и да ги изцеждаш направо там.

Не случайно баба ти казва, че сутринта е по-мъдра от вечерта. Каквото е имало да втасва досега е втасало и на закуската с мекичките ѝ е дошло времето.

Правиш мекици или докато не сметнеш, че са достатъчно за преяждане, или докато не свърши сместа. Ако ти остане смес си я прибираш в хладилника. Може да се ползва още поне една седмица, без да се развали. Похлупваш съда с готовите мекици с капака от тенджерата.

Приготвяш в чинийки или купички за сервиране добавките. Мекичките вървят добре с: бяло сирене, мармалад, сладко, конфитюр, пудра захар, топено сирене, мед и т.н. Импровизираш.

Миризмата на мекички е способна да събуди всеки. Две нежни ръце те прегръщат през кръста. Провеждаш първия си разговор за деня:

  • Добро утро! Искаш ли кафе? - я питаш ти.
  • Да. Едно за мен и… едно за мен. И ти може да пиеш от моето…

Това е положението.

Почистваш котлона от мазнината и слагаш джезвето. При кафето на джезве тайната е в пропорцията. По-вкусното кафе се прави в малко джезве, чаша по чаша. Отнема повече време, но е по-вкусно. Сипваш една чаена лъжица кафе с връх в съда. Трябва да имаш предвид, че част от утайката си остава за джезвето. Съдът си взема своята дан. Добавяш поне толкова захар. Турското кафе* много носи на захар. Колкото повече захар има, толкова по-дебел ще стане каймакът.

*Баба ми от Карлово му казва “турско кайве”. В Пловдив пък според това на коя улица си може да чуеш други наименования. На Джумаята е “турско” кафе. Две улици пó на изток става арабско. Малко по-надолу в посока Площад Централен става арменско. Тук-таме може да го срещнеш и като гръцко.

Сипваш водата и включваш котлона. Количеството вода е две трети за чашата, една трета за съда. Дебнеш кафето. Кипне ли го, вдигаш от котлона и сипваш малко в чашата.

Нека всяко кипване бъде символ на отхвърляне на ненужното и поява на новото.

Връщаш кафето на котлона пак да кипне. Кипне ли, сипваш в чашата и го връщаш на котлона. След третото кипване изсипваш каквото е останало в чашата. Утайката си ходи с кафето, така че оставяш малко в джезвето.

Сервираш с вяра и любов.

Не забравяй да почистиш след себе си. Оставяш кухнята така, както искаш да си я намериш - пълна с усмивки, закачки, вяра и любов.

Автор: Яким Кастелов