Психолози обясняват какъв е ключът към разчитането на множеството невербални сигнали, които си разменяме във всекидневното общуване.

Лимбичната система в мозъка се е развила дареч в еволюционното минало на човека. Тя контролира базисните реакции, от които зависи оцеляването и емоциите, свързани с тях. Без значение как е възпитан и къде е израснал човек, когато застане на ръба на пропаст, няма да се наведе надолу - лимбичната система няма да му позволи.

Реакциите на лимбичната система са незабавни, недвусмислени и еднакви при всеки от нас. Те се изразяват чрез езика на тялото. Всяко бебе по света се цупи, когато му поднесете храна, която не харесва, а при появата на майката се радва и зениците му се разширяват.

Тези сигнали са многобройни, но попадат в две групи: реакции на комфорт и реакции на дискомфорт.

Когато чуем нещо неприятно, устните ни се свиват, стискаме челюсти, свиваме очи, брадичката ни се накланя надолу.

Виждаме човек, когото харесваме и веждите ни се повдигат, ръцете ни се отпускат и ние сме готови да го посрещнем. Когато гледаме любим човек, накланяме глава на една страна, зениците ни се разширяват, а кръвта изпълва устните ни, като ги прави по-червени и по-пълни.

Когато има противоречие между думите и чувствата на даден човек, тялото издава колебание и дискомфорт. Ако някой ви каже "Ще се радвам да помогна тази събота", а видите, че хапе устни и докосва врата си, бъдете сигурни, че има проблем. Още след задаването на въпроса ще видите автентичната реакция на лимбичната система, отразена в тялото му.

Ако следите за реакцията на комфорт или дискомфорт в отговор на въпросите, които задавате,  ще научите много повече за чувствата на хората, с които общувате, отколкото от думите им. За тази възможност можем да благодарим на нашите еволюционни предшественици.

Източник: psychologytoday.com