Начинът, по който боравим с чувствата си, се различава от човек на човек. Понякога ги усещаме като бреме, но като цяло те са от огромно значение. Чувствата ни придружават през целия живот, придават му смисъл и оформят личността ни. Въз основа на терапевтичната си дейност психоложката Джудит Орлоф наблюдава 4 основни тенденции в справянето с чувствата. Повечето хора проявяват черти и на четирите типа, но при мнозина единият или другият е доминиращ. Към кой тип принадлежите вие?

1. Интелектуалният тип

Към интелектуалния тип психоложката причислява хора, които са аналитични, разсъдливи, рационални и подхождат към всяка ситуация с хладен ум. Изпитват голяма потребност да разберат случващото се около тях, да вникнат в логичните принципи или връзки и когато това не им се удава, се чувстват зле. Който притежава повече черти на този тип, често не се доверява на собствената си интуиция, постоянно е нащрек и му е трудно да се отпусне. Типичните качества, които го отличават, са следните:

- Смятат, че размишлението винаги води до решение. Преценяват трезво за и против на всеки проблем, с който се сблъскват, вместо да обърнат внимание на вътрешното си усещане.

- Предпочитат да планират, вместо да решават спонтанно.

- Склонни са към прекалено умуване.

Ако се разпознавате в това описание, трябва да разберете, че емоциите не са пречещ фактор, а изпълняват определена функция. Те са част от нас също като очите, ръцете или сърцето. Със съзнателното си мислене можем да обхванем съвсем малка част от света и рано или късно ще се натъкнем на границите си. Чувствата ни предоставят още едно средство за ориентация, стига да им се доверим.

2. Емпатичният тип

Джудит Орлоф нарича хората, които спадат към този тип, „попивателни гъби за чувства“. Те са състрадателни, чувствителни, деликатни и тактични. Винаги надушват, когато нещо витае във въздуха, и често изживяват своите и чуждите емоции особено интензивно. Към характерните им качества психоложката причислява:

- Околните ги възприемат като свръхчувствителни.

- Когато техен близък е наранен или тъжен, тъгуват заедно с него.

- Обикновено са интровертни и се напрягат, когато им се налага да бъдат сред повече хора.

- Реагират чувствително на дразнещи сетивата миризми и шумове.

Хора, които се отъждествяват с емпатичния тип, ще направят добре да се освободят от натрупаните емоции, особено ако не са приятни. Ще им помогнат разходки, медитация, йога – дейности, при които ще ги заобикалят по-малко дразнители. Те трябва да овладеят собствените си чувства и да се опитат да не реагират първосигнално. Научете се да наблюдавате от дистанция ситуации, които предизвикват у вас негативни чувства или страх.

3. Стоикът

Психоложката описва стоическия тип като „скала“. Такива хора често са надеждни, толерантни и добри слушатели. Нищо не може да ги стресне или разтърси. Обикновено им е трудно да изразяват или показват собствените си чувства. Сред типичните им качества са:

- По-лесно им е да слушат, отколкото да споделят.

- Виждат себе си като човек, на когото другите могат да се облегнат.

- Често са самодоволни и не осъзнават, че околните очакват от тях по-голяма преданост и всеотдайност.

За да изградим дълбоки, двустранни и балансирани отношения, е полезно и необходимо да проявяваме взаимно разбиране и доверие. Затова хората, които се разпознават в стоическия тип, ще направят добре да изразяват и изживяват емоциите си по-категорично. Ако започнат да си водят дневник, може би ще си отговорят по-ясно на въпроси като „Какво изпитвам в момента“ и „Как се чувствам днес?“.

4. Общителният тип

В известен смисъл общителният тип е противоположност на стоика. В тази категория психоложката поставя хора, които открито боравят с чувствата си и обикновено ги изживяват много импулсивно и директно. Те често са способни бързо да се справят с негативните емоции и да продължат напред. Но хората от обкръжението им понякога трудно издържат тяхната липса на задръжки. Тези личности се отличават със следните качества според Джудит Орлоф:

    - Страхуват се да сдържат и да крият чувствата си.

    - Когато имат проблеми, първият им порив е да ги споделят с другите.

    - Понякога им е трудно да зачитат (емоционалните) граници на околните.

По принцип няма нищо лошо в това чувствата да се показват открито и честно и да се споделят с останалите. Проблематично става тогава, когато това е единствената ни стратегия да боравим с емоциите, понеже невинаги имаме насреща си човек, който ни мисли доброто и на когото можем да се доверим. Ето защо хората, които се разпознават в този тип, трябва да се допитват до интуицията си, преди да потърсят съвет от някого. Или да анализират и разберат собствените си чувства, преди да ги излеят навън. Така може би ще придобият по-голяма самоувереност и ще свалят бремето от околните.