Хей, познайте какво? Преди две седмици се ожених. И аз, подобно на всеки друг, поисках от по-възрастните и по-мъдри хора от обкръжението си няколко бързи съвета на базата на техния брачен опит, за да се успокоя, че с жена ми няма да съсипем брака си. Предполагам, че повечето младоженци имат такива терзания, особено след прекалено скъпите коктейли от сватбеното тържество.

Естествено, няколко мъдри съвета не ми бяха достатъчни. Реших да докарам нещата по-далеч.

С течение на обстоятелствата, посредством сайта си, имам достъп до стотици хиляди умни и невероятни хора. Защо тогава да не се обърна към тях? Защо да не поискам съвет от тези хора относно брака и връзките? Защо да не обобщя опита и мъдростта им в нещо просто и непосредствено приложимо към всяка връзка, без значение чия? Защо, допитвайки се до морето умни и опитни влюбени двойки, да не извлека „Абсолютното брачно ръководство, което да сложи край на всички брачни ръководства“™? Ами, това и направих.

Седмица преди сватбата отправих следния призив: „До всички хора, които имат щастлив брак от 10+ години: Какъв съвет бихте дали на всички останали?  Какво сработва при вас и партньора ви? А ако сте разведени – какво не сработи преди?“

Реакцията беше поразителна по обем. Отговориха почти 1500 човека, като много от писанията се измерваха в страници, не в параграфи. Отне ми почти две седмици да прегледам всичко, но успях. Това, което открих, ме смая…

Отговорите бяха изключително повтарящи се.

Не искам да обидя никого. Всъщност, точно обратното. Това бяха умни и любезни хора от всички сфери на живота, от целия свят, всеки със своите си истории, трагедии, грешки и успехи…

Въпреки това всички те казваха общо взето едни и същи неща. С други думи – явно изводите им са важни и още повече – дават резултат.

Ето кои са тези неща:

1. Бъдете заедно поради правилните причини

„Никога не бъдете с някой, просто защото се чувствате притиснати поради някаква причина. Първият път се ожених, защото бях католик – това се очакваше да направя. Грешка. Вторият път се ожених, защото бях нещастен и самотен. Мислех, че една любяща съпруга ще реши проблемите ми. Отново грешка. Нужни ми бяха три опита, докато проумея това, което трябваше да е очевидно още от самото начало: единствената причина, поради която изобщо трябва да бъдете със своя партньор е, че обичате да сте около него. Наистина, толкова е просто.“ – Грег

Преди да се съсредоточим върху нещата, които трябва да правите в една връзка, нека започнем най-напред с онези, които не трябва.

Когато се допитах до читателите си за съвет, направих уточнение, което се оказа изключително полезно. Поисках от хората, които са женени за втори, трети (или пък четвърти) път, да посочат къде са сгрешили преди. Какво объркаха.

Най-честият отговор беше: „бях с този човек поради грешните причини“. Ето някои от посочените неправилни причини:

  • Натиск от страна на приятели и семейство.
  • Чувствали се като „загубеняци“, защото били сами, и затова се обвързали с първия попаднал им човек.
  • Били заедно заради имиджа – защото връзката изглеждала добре на теория (или на снимки), а не защото реално се възхищавали един на друг.
  • Били млади, наивни и безнадеждно влюбени. Смятали, че тази им любов ще реши всички проблеми.

Както ще видим по-нататък в статията, всичко което прави една връзка „работеща“ (т.е. да носи щастие и да е по силите и на двете страни в нея), изисква искрено и дълбоко взаимно възхищение. Без подобно взаимно уважение всичко останало (например полезни практики) ще се обезсмисли.

Другата погрешна причина, поради която може да започнете връзка е, (както Грег каза), за да решите проблемите си. Това желание – нечия любов да се използва за облекчаване на собствените емоционални терзания – неминуемо води до взаимозависимост. Едно нездравословно и вредно взаимодействие между двама души, при което те негласно се съгласяват всеки да използва любовта на другия, за да прикрива собствената си самоомраза. Ще се спрем подробно на взаимозависимостта по-нататък в статията, но засега е добре да се посочи, че любовта сама по себе си е неутрална. Тя е нещо, което може да бъде едновременно и здравословно или нездравословно, и полезно или вредно (в зависимост от това защо и как обичате и сте обичани от някого). Сама по себе си любовта никога не е достатъчна, че да поддържа една връзка.

2. Имайте реалистични очаквания към връзките и романтиката

„Със сигурност няма да бъдете напълно луди един по друг всеки божи ден до края на живота си, а всички тези глупости с „и заживели щастливо…“ само подготвят почвата за провал. Хората започват връзка с подобни нереалистични очаквания. После изведнъж осъзнават, че вече не изпитват тръпка и си мислят, че връзката е съсипана, всичко е свършено, и трябва да намерят начин да я приключат. Не!

Ще има дни или седмици (може би дори по-дълго), когато въобще няма да сте въодушевени един от друг, нито пък влюбени. Някоя сутрин вероятно ще се събудите и ще си кажете: „Ох, още си тук…“ Това е нормално! Още по-важното в случая е, че търпението напълно си заслужава. Този период ще отмине. След ден или седмица, или може би по-дълго, ще погледнете този човек и ще ви залее огромна вълна от любов. Ще го обичате толкова много, че ще имате чувството, че сърцето ви няма да издържи и ще се пръсне. Така е, защото живата любов е любов, която постоянно се развива. Разширява се и се свива, изтънява и се задълбочава. Няма да продължава така, както сте свикнали да бъде, нито както се е развило в последствие – а и не трябва. Мисля, че ако повече двойки разберат това, ще се паникьосват по-малко и няма да бързат толкова да късат или да се развеждат.“ – Паула.

Любовта е забавно нещо. В древността хората наистина са я смятали за болест. Родителите предупреждавали децата си за нея и набързо уреждали бракове, преди малчуганите да пораснат достатъчно и да направят нещо глупаво, подтикнати от емоции.

Да, докато любовта ни кара да чувстваме еуфория, сякаш току-що сме изшмъркали кило кокаин. В същото време ни прави и изключително неразумни. Всички се сещаме за момчето (или момичето), което напусна училище, продаде колата си и с парите избяга в Таити с любимата си, за да се ожени. А след няколко години същото това момче (или момиче) се върна разочаровано и разорено, чувствайки се като пълен идиот.

Това е необуздана любов. Начинът на природата да ни подмами да правим луди и неразумни неща, за да създадем потомство с друг човек – вероятно защото ако спрем и помислим за последиците от отглеждането на деца, и от това да бъдем с един и същ човек завинаги, никой от нас никога не би го направил. Както Робин Уилямс обичаше да се шегува: „Бог е дал на мъжа мозък и пенис, но кръвта му е достатъчна само едно от двете да работи в даден момент.“

Романтичната любов е капан, заложен така, че да накара двама души да пренебрегват недостатъците си толкова дълго, колкото да свършат някаква работа по правенето на деца. Обикновено трае най-много няколко години. Това главозамайващо опиянение, което получавате, докато гледате очите на любимия си човек, сякаш са звездите, изграждащи небесата – да, то обикновено отминава. Така става при всички. Затова веднъж отминало, трябва да сте убедени, че в крайна сметка сте се обвързали с човек, когото искрено уважавате и изпитвате удоволствие от компанията му. В противен случай нещата ще загрубеят.

Истинската любов – това е дълбока, трайна любов, непроницаема за емоционални прищевки и фантазии. Тя е избор. Любовта изисква постоянна отдаденост към човека отсреща, без оглед на настоящите обстоятелства. Вие трябва да сте наясно с факта, че вашият партньор няма да ви прави щастливи във всеки един момент. Нито пък трябва. Той или тя е човек, който понякога ще се нуждае от вашата подкрепа, както и вие от неговата или нейната.

Тази форма на любов е много по-трудна. Не е така опияняваща. Не е бляскава. Това са много сутрешни посещения при лекаря. Почистване на телесни течности, които иначе не бихте чистили. Занимаване с несигурностите, страховете и идеите на другия, дори когато не искате. 

Но тази любов също така е и много по-удовлетворяваща и смислена. И в крайна сметка доставя истинско щастие, а не просто поредната серия опиянение.

„Няма такова нещо като „и заживели щастливо до края на живота си“. Всеки ден се събуждате и решавате да обичате своя партньор – с доброто, лошото и отвратителното. В едни дни ще си е направо усилие, в други ще се чувствате като най-щастливия човек на света.“ – Тара

Много хора никога не научават как да постигнат тази дълбока и безусловна любов. Вместо това повечето са пристрастени към опиянението от романтичната любов. Те са там заради тръпката, така да се каже, и когато тръпката, изчезне, изчезват и те.

Повечето хора започват връзка, за да компенсират нещо, което им липсва или мразят у себе си. Това е еднопосочен билет за токсична връзка, защото прави любовта ви условна – ще обичате партньора си, само докато ви кара да приемате себе си. Ще давате, само докато и той ви дава. Ще го правите щастлив, докато и той/тя ви ощастливява. Тази условност възпрепятства появата на всякаква истинска и дълбока близост и приковава връзката към разтърсващите вътрешни драми на всеки човек.

3. Най-важното в една връзка не е комуникацията, а уважението.

„Това, което мога да ви кажа, е съвет номер едно: най-важно от всичко е уважението. Не е сексуалното привличане, външният вид, споделените цели, религия или липсата ѝ, не е и любовта. Ще има моменти, когато няма да изпитвате любов към партньора си. Да, наистина. Но никога не бихте искали да изгубите уважението си към него. Изгубите ли го веднъж, никога няма да можете да си го върнете“ – Лори

Докато преглеждахме стотиците получени отговори, с асистентът ми започнахме да забелязваме интересна тенденция.

Хората, които са преживели развод и/или са били с партньора си само 10-15 години, почти винаги посочваха комуникацията като най-важна за сработването на една връзка. Говорете често и открито. Говорете за всичко, дори да боли.

На това, естествено, си струва да се обърне внимание (но ще го направя по-нататък).

Забелязахме, че това, за което хората, сключили брак от 20, 30 и дори 40 години, говореха най-много, беше уважението.

Струва ми се, че благодарение на големия си опит, тези хора са научили, че винаги ще има момент, в който комуникацията, без значение колко открита, прозрачна и дисциплинирана е, ще пропадне. Конфликтите и обидите са неизбежни.

И единственото, което може да спаси и вас, и партньора ви, което може да смекчи удара от твърдото приземяване след човешката погрешимост, е непоколебимото уважение един към друг. Фактът, че всеки поддържа висока оценка за другия, че вярвате един в друг. Често повече отколкото всеки от вас вярва в самия себе си – доверявайки се, че партньорът ви дава най-доброто от себе си.

Ако не сте стъпили върху здравата основа на уважението, взаимно ще се съмнявате в намеренията си. Ще осъждате изборите, които правите и ще посягате на независимостта си. Ще изпитвате нуждата да криете неща един от друг поради страх от критики. Това е момента, когато започват да се появяват първите пукнатини в зданието ви.

„Тази зима със съпруга ми направихме 15 години заедно. Браковете около нас се разпадат (сериозно, навсякъде е... изглежда, че сме на тази възраст) и затова доста мислих какво ли ни крепи заедно. Думата, към която постоянно се връщам, е „уважение“. Разбира се, че означава и да се показва уважение, но само това е прекалено повърхностно. Не е достатъчно да се демонстрира. Трябва да го чувстваш дълбоко в себе си. Дълбоко и искрено го уважавам за работната му етика, за търпението, изобретателността, интелекта и основните му ценности. От това уважение произтича всичко останало – доверие, търпение, постоянство (защото понякога животът е наистина труден и двамата просто трябва да проявите постоянство). Искам да чуя какво има да каже (дори да не съм съгласна с него), защото уважавам мнението му. Искам да му осигуря възможността да има собствено свободно време в рамките на изключително натоварените ни ежедневия, защото уважавам избора му за това как и с кого да прекарва времето си. В крайна сметка резултата от това взаимното уважение е, че чувстваме сигурността да споделяме нашите най-съкровени страни един с друг.“ – Никол

Трябва също така да уважавате и себе си. Точно както и партньорът ви трябва да уважава себе си. Защото без това себеуважение, няма да се чувствате достойни за уважението, което партньорът ви ви оказва. Ще го посрещате с нежелание и ще намирате начини да го подкопаете. Постоянно ще чувствате нуждата да компенсирате и да доказвате, че сте достойни за любов – нещо, което само ще влоши ситуацията.

Уважението към партньора и към себе си са взаимосвързани. Както се изрази един читател на име Олов, „Уважавай себе си и жена си. Никога не я нагрубявай и не говори лошо за нея. Ако не уважаваш жена си, не уважаваш себе си. Ти я избра – живей съгласно избора си.“

Какво тогава представлява уважението?

Често давани примери от страна на читателите:

  • НИКОГА не говори лошо и не се оплаквай от партньора пред приятелите си. Ако имаш проблем с партньора си, трябва да го обсъдиш с него, не с тях. Това, че говориш лошо за него, ще разяде уважението ти към него и ще те накара да се чувстваш по-зле, от това, че сте заедно, а не по-добре.
  • Уважавайте това, че той има различни хобита, интереси и гледни точки от вас. Само защото бихте изразходвали времето и усилията си различно, не означава, че това е по-добрият/лошият начин.
  • Уважавайте правото им, че и те, също колкото вас, имат думата във връзката. Че сте екип, и че ако единият от екипа не е щастлив, тогава цялото не е успешно.
  • Без тайни. Ако наистина сте заедно в това начинание и се уважавате един друг, трябва да сте честни. Изпитвате увлечение по някой? Обсъдете го. Надсмейте се на ситуацията. Имате странна сексуална фантазия, която звучи абсурдно? Бъдете открити за това. Всичко трябва да се обсъжда.

Уважението върви ръка за ръка с доверието. А доверието е кръвта на всяка връзка (било то романтична или друга). Без доверие не може да има усещане за интимност или комфорт. Без доверие, партньорът ви ще се превърне в тежест за ума ви, в нещо което да се избягва и анализира, вместо в сигурен дом за вашето сърце и ум.

4. Говорете открито за всичко, особено за нещата, от които боли.

„За нещата, които ни дразнят един в друг, говорим само помежду си, не с някой друг! Имаме толкова много приятели с бракове, които не сработват добре, и те ми разказват за всичко, което не е наред. Не мога да им помогна. Трябва да обсъждат тези неща с половинката си. Това е единственият човек, който може да им помогне да намерят решение. Ако с половинката си откриете начин как да обсъждате това, което ви притеснява, ще можете да работите и върху проблема.“ – Рони

„Не може да има тайни. Тайните ви разделят. Винаги.“ – Трейси

Всяка седмица получавам стотици имейли от читатели, искащи житейски съвет. Голяма част от тях са свързани с проблемите в романтичните им връзки.

(Тези имейли също имат много общи неща помежду си.)

Преди няколко години открих, че на огромна част от тези запитвания отговарям по абсолютно един и същ начин. „Вземи имейла, който ми изпрати, принтирай го и го покажи на партньора си. И след това ме попитай отново.“

Започнах да отговарям така толкова често, че накрая поставих отговора на мястото за запитвания в сайта си, просто вече бях изморен постоянно да го копирам и поставям.

Ако нещо във връзката ви притеснява, трябва да го кажете. Казвайки го, изграждате доверие, а доверието води към близост. Може да заболи, но въпреки това трябва да го направите. Никой няма да поправи връзката ви вместо вас. Нито пък трябва. Подобно на мускулите, които растат чрез болка. Подобно на мускулите, които израстват чрез болка и стават по-здрави, така и (понякога) си струва да направим връзката си малко по-уязвима. Само по този начин ще можем да я заздравим.  

Доверието бе вторият най-често споменаван елемент на здравата връзка (след уважението). То е пряко свързано с ревността и верността – доверете се на партньора си, когато излиза сам, не губете увереност и не се гневете, ако го видите да говори с някой друг и т.н.

Но доверието е много повече от това. Защото когато става дума за дългосрочни перспективи, нещата загрубяват. Ако утре се разболеете от рак, имате ли доверие на партньора си, че ще остане до вас, ще го оставите ли да се грижи за вас? Доверявате ли се на партньора си достатъчно, че да го оставите да се грижи сам за детето ви в продължение на седмица? Имате ли му доверие, че няма да се обърне срещу вас и няма да започне да ви обвинява, когато сгрешите?

Това са трудни за прилагане неща. Още по-трудно е да се мисли за тях в началото на една връзка. Тогава е лесно да се доверим. Все едно да кажем „Ох, забравих си телефона вкъщи, вярвам ѝ, че няма да го продаде, за да си купи крек… или поне се надявам.“ Но колкото по-сериозно сте се посветили един на друг, толкова по-взаимосвързани стават животите ви и толкова повече ще трябва да разчитате на партньора си, че ще действа във ваш интерес, когато отсъствате.

Както се пее в една стара песен на Бен Фолдс: „Струва ми се, ако не можеш да се довериш, не може и да ти се има доверие.“ Недоверието обикновено поражда недоверие. Ако партньорът ви претърсва вещите ви, обвинява ви, че правите неща, които не правите, и се съмнява в намеренията зад всяко ваше решение, съвсем естествено е и вие да започнете да се съмнявате в неговите намерения – защо е толкова несигурен? Ами ако всъщност крие нещо?

За да поддържате доверие в отношенията, и двамата трябва да бъдете напълно открити и уязвими. Това е ключът:

  • Ако нещо ви притеснява, кажете го. Това е важно, не само защото така се обръща внимание на проблемите още при появата им, а и защото така показвате на половинката си, че не криете нищо.
  • Сещате ли се за онези неудобни неща, които ви карат да се чувствате уязвими? Които мразите да споделяте с хората? Обсъждайте ги с партньора си. От една страна, това ще ви подейства оздравяващо. От друга – и двамата ще научите повече за своите несигурности, както и за начините, по които всеки от вас ги компенсира.  
  • Спазвайте обещанията си. Единственият начин да възстановите доверието, след като е било предадено, е като наново се докажете с времето. Но не може да се докажете, докато не признаете предишните си грешки и не ги поправите.
  • Научете се да разграничавате съмнителното поведение на партньора си от собствените си несигурности (и обратно). Това е трудно и най-вероятно ще се наложи известно противопоставяне, докато се изясните. Уви, когато двойките се карат, обикновено единият мисли, че случилото се е напълно „нормално“, докато другият – точно обратното.  Често е изключително трудно да се разбере кой се държи ирационално, подтикнат от несигурностите си, и кой - разумно и просто се защитава. Бъдете търпеливи при определянето на причините за нещата и когато се окаже, че причината е голямата ви, груба несигурност (а, повярвайте ми, понякога наистина е тя), бъдете честни. Признайте си. И се постарайте да се поправите.

Доверието е като порцеланова чиния. Ако я изпуснете и се счупи, с достатъчно внимание и усилия, може да я съберете отново. Ако пак я изпуснете, ще се пръсне на два пъти повече парчета. Съответно - ще изисква двойно повече време и усилия, за да я съберете отново. Ако обаче я изпускате постоянно и се счупи достатъчно пъти, ще се раздроби на толкова много парченца, че повече никога няма да можете да я съберете, независимо какви усилия полагате.

5. Здрава връзка означава две здрави личности.

„Разберете – щастието зависи от вас. Това НЕ е работа на половинката ви. Не казвам, че не трябва да правите мили неща един за друг, или че партньорът ви не може да ви ощастливява понякога. Имам предвид, че не бива да очаквате партньорът ви да ви направи щастлив. Това не е негова отговорност. Открийте какво, като индивид, ви прави щастливи, бъдете щастливи със себе си, а след това внесете това във връзката.“ – Манди.

Във връзките се правят много „саможертви“. От вас се очаква да поддържате щастието във връзката, като постоянно жертвате себе си в името на партньора си и неговите желания и нужди.

Има известна истина в това. Всяка връзка изисква участниците в нея понякога съзнателно да се откажат от нещо.  

Проблемът е, когато щастието във връзката зависи изцяло от другия и двамата постоянно жертват нещо. Препрочетете го. Звучи ужасно. Напомня ми за една стара песен на Мерилин Менсън, „Застрелях се, за да те обичам. Ако обичах себе си, щях да застрелям теб.“ Връзка, изградена на жертви, е трудна за поддържане и в крайна сметка ще започне да вреди и на двамата.

„Скапаните, основани на взаимозависимост връзки, се характеризират с вродена стабилност, защото и двамата сте заклещени в негласна сделка да търпите лошото поведение на другия, тъй като той търпи вашето, а никой не иска да е сам. На пръв поглед изглежда, че правите компромиси в името на връзката, защото всички така правят. Истината обаче е, че възмущението се натрупва и всеки става емоционален заложник на другия, вместо да се изправи пред собствените си проблеми и да ги разреши (между другото, отне ми 14 години, докато го осъзная).“ – Карън

Една здрава и щастлива връзка изисква две здрави и щастливи личности. Ключовата дума тук е личности. Това означава двама души със собствена индивидуалност, свои собствени интереси и гледни точки, както и неща, които правят сами в собственото си време.

Ето защо опитът да контролирате партньора си (или да се поверите на неговия контрол), за да го направите „щастлив“, неминуемо ще влоши ситуацията. В края на краищата индивидуалностите на всеки един от партньорите ще бъдат унищожени - същите тези индивидуалности, заради които и двамата са започнали тази връзка.

„Не се опитвай да го променяш. Това е човекът, когото избра. Беше достатъчно добър, че да се венчаеш, затова не го променяй сега.“ – Алисън

„Никога не се отказвай от това, което си, заради човека до теб. Това само ще влоши нещата и ще направи и двама ви нещастни. Имай смелостта да бъдеш себе си и най-важното, остави партньора си също да бъде. Влюбихте се един в друг такива, каквито сте.“ – Дейв

Но как да постигнем това? Решението е малко нелогично, но е нещо, което стотици успешни двойки повтаряха в имейлите си…

6. Дайте пространство на другия

„Уверете се, че всеки има собствен живот. В противен случай ще е трудно да имате общ. Какво искам да кажа? Имайте собствени интереси и приятели, собствена компания, в която търсите подкрепа. Свои хобита. Припокривайте се там, където можете, но именно различието ще ви дава повод за разговор и и ще ви обогатява. Това спомага за разширяване на мирогледа ви като двойка и не е толкова скучно, както ако и двамата живеехте един и същи живот.“ – анонимен

Една от най-популярните теми в имейлите бе това колко е важно всеки да има свое пространство и възможността да бъде сам.

Хората възпяваха отделните разплащателни сметки, кредитни карти, приятели и хобита, отделни ваканции всяка година (това определено беше нещо голямо и в моята връзка). Някои стигаха дори до там, че да препоръчват отделни бани и дори обособени спални.

Повечето се страхуват да дадат на партньора си свобода и независимост. Това е следствие от липсата на доверие и/или страх. Притесняваме се, че ако го направим, той или тя ще открие, че вече не иска да бъде с нас. Като цяло колкото повече смятаме, че сме недостойни да бъдем обичани и че нямаме стойност във връзката, толкова повече ще опитваме да контролираме връзката и поведението на партньора си.

Но, което е по-важно, неспособността да оставим партньора да бъде себе си, всъщност е едва доловима форма на неуважение. В края на краищата, ако нямате доверие на съпруга си, когато просто излиза да поиграе голф с приятели, или се страхувате да оставите жена си да пие нещо навън след работа, какво говори това за вашето уважение към способността им да се държат добре?  Ако все пак вярвате, че няколко питиета след работа са достатъчни, за да ви отмъкнат приятелката, определено нямате високо мнение и за себе си.

„Направихме седемнадесет години. Ако обичате партньора си достатъчно, ще го оставите да бъде себе си, да избира с кого да се размотава, какво да прави и как да се чувства. Не го притежавате. Направо полудявам, когато видя жена, която не позволява на съпруга си да излезе с приятели, или го ревнува от други жени“ – Натали