7. Вие и партньорът ви ще израствате и ще се променяте по най-неочаквани начини; приемете го.

„За 20 години и двамата се променихме страшно много. Сменихме религиозни убеждения, политически партии, редица прически и цвят на косата. Но се обичаме, може би дори повече отпреди. Вече порасналите ни деца постоянно разказват на приятелите си колко безнадеждно романтични сме. А това, което най-много ни крепи е, че не ни пука изобщо какво приказват хората за нашата връзка.“ – Доти.

Една тема, която постоянно изскачаше (особено сред тези с над 20-годишен брак), бе свързана с промените, които настъпват и при двамата през десетилетията. Както и колко подготвен трябва да е всеки, за да приеме другия, когато тези промени настъпят.  Една читателка спомена, че на сватбата ѝ възрастен член на семейството ѝ казал следното: „Един ден, след много години, ще се събудиш и съпругът ти ще бъде друг човек. Увери се, че ще се влюбиш и в него.“

Ако уважавате интересите на другия, както и ценностите, заложени в основата на връзката, ако всеки индивид има възможност да израства, е напълно логично да приемем, че с времето и двамата ще се развият по най-различни и неочаквани начини. Комуникацията зависи от двойката. Хората трябва да се уверят, че а) постоянно осъзнават промените, които настъпват у партньора им, и б) постоянно приемат и уважават настъпващите промени.

В момента вероятно четете това и си мислите: „Да, Бил сега харесва наденица, но след няколко години може би ще предпочита пържоли. Мога да го преживея.“

Не, говоря за наистина сериозни житейски промени. Запомнете - ако смятате да прекарате десетилетия заедно, то определено ще ви връхлетят (и пречупят) някакви наистина сериозни неща. Хората например споделиха, че браковете им преминали (и оцелели) през житейски промени от рода на: смяна на религия, емиграция в чужбина, смърт на член на семейството (включително дете), грижа за възрастни членове на семейството, смяна на политически убеждения. Дори смяна на сексуална ориентация, а в няколко случая - и на полова идентификация.

Удивително е, но тези двойки оцелели, защото уважението, което имат един към друг, им позволило да се приспособят и да позволят на всеки един да продължи да процъфтява и да се развива.

„Когато се посветиш на някого, на практика не знаеш на кого се посвещаваш. Знаеш само какъв е този човек днес. Но нямаш никаква представа какъв ще бъде след пет, десет и повече години. Трябва да си подготвен за неочакваното и искрено да се запиташ дали не се възхищаваш на този човек само заради външните му (или не чак толкова външни) качества. Защото, гарантирам ви, всички те в един момент или ще се променят, или ще изчезнат.“ – Майкъл

Това, разбира се, не е лесно. Ще има моменти, когато ще е съкрушително. Ето защо трябва да сте сигурни, че с партньора си умеете да спорите.

8. Станете истински добри в спора

„Връзката е нещо живо и дишащо. Подобно на тялото и мускулите – не може да заякне без стрес и предизвикателства. Трябва да спорите. Да дискутирате нещата. Препятствията изграждат брака.“ – Раян Саплан

Джон Готман е много печен психолог и изследовател, който е прекарал повече от 30 години в проучване на брачни двойки. В търсене на причините, поради които продължават да са заедно и заради които се развеждат. Ако сте чели каквато и да било статия, разглеждаща връзките, най-вероятно, директно или индиректно, сте се сблъсквали с неговата работа. Когато става дума за темата „Защо хората остават заедно“, той е абсолютен авторитет в областта.

Това, което Готман прави, е да вкара семейна двойка в стая, да сложи няколко камери и след това да поиска от тях да спорят.

Забележете: не ги кара да обсъждат колко прекрасен е другият. Не иска от тях да посочат какво харесват най-много във връзката си.

Иска да се карат. Да са изберат някакъв свой проблем и да говорят за него пред камерата.

Впоследствие, след като изгледа записа от дискусията (или от рунда по надвикване), е способен да предвиди с изненадваща точност дали двойката ще се разведе или не.

Най-интересното в изследването на Готман е, че до развод водят неща, различни от тези, които вероятно бихте предположили. Открил, че и успешните, и неуспешните двойки постоянно се карат. Някои от тях дори доста яростно. Но онези, които са податливи на развод (или раздяла), се откроявали с четири основни черти.  В книгата си Готман ги нарича „четирите конника“ на апокалипсиса в една връзка. Те са:

  1. Критикуване характера на партньора („Много си тъп“ вместо „Това, което направи, беше глупаво“).
  2. Отбранителност (или с други думи, прехвърляне на вината, „Нямаше да направя така, ако постоянно не закъсняваше“).
  3. Презрение (партньорът е унижаван и каран да се чувства непълноценен).
  4. Отлагане (избягване на спора и игнориране на партньора).

Имейлите на читателите също подкрепяха тези открития. Почти всеки един от около 1500-те имейла посочваше колко е важно доброто справяне с конфликтите. Съветите, дадени от читателите включваха:

  • Никога не обиждайте и не се подигравайте на партньора си. Казано по друг начин: ненавиждайте греха, но обичайте грешника. Проучването на Готман открива, че презрението – подценяването и унижаването на партньора – е предвестник номер едно на развода.
  • Когато спорите за нещо, не намесвайте стари спорове. Това няма да помогне с нищо, а само ще направи спора още по-ожесточен. Да, забравихте да напазарувате на път за вкъщи, но какво общо има с това, че на миналия Великден той се държал грубо с майка ви?
  • Ако нещата станат прекалено нагорещени, отдъхнете си. Излезте от ситуацията и се върнете, когато страстите се поохладят. При мен това върши особено добра работа. Понякога, когато отношенията между мен и жена ми се нагорещят, доста се натоварвам и просто излизам за известно време. Обикновено, за около 15-ина минути, правя две-три разходки из квартала, докато се поуспокоя. Когато се прибера и двамата сме малко по-спокойни, можем да продължим дискусията с доста по-отстъпчив тон.
  • Запомнете, че да бъдете „прави“ не е толкова важно, колкото и двамата да се чувствате уважавани и чути. Може да сте прави, но ако доказвате правотата си по такъв начин, че да карате партньора си да се чувства необичан, тогава никой не е победител.

Но всичко това предполага друго важно нещо: готовността изобщо да спорите.

Мисля си, че когато хората посочват необходимостта от добра комуникация (изключително често срещан съвет, за който всеки говори, но малко хора уточняват какво точно имат предвид) всъщност искат да кажат: не бягайте от неприятните разговори. Имайте готовност за спор. Кажете грозните неща и излезте на открито.

Това беше често срещан съвет от страна на разведените читатели. Десетки от тях споделяха общо взето една и съща тъжна история:

„Просто няма начин грешката да беше единствено нейна. Имаше моменти, когато забелязвах наистина притеснителни признаци. Вместо да опитам да разбера какво не е наред, просто продължих постарому. Компенсирах с повече цветя, десерти или пък повече домакинска работа. Бях „добър“ съпруг в пълния смисъл на думата. Но това, което не правих, бе да обърна внимание на това, на което трябваше. Тя не ми казваше, че няма проблем, имаше. Но вместо да повдигна въпроса, просто пренебрегнах всички сигнали.“ – Джим

9. Станете истински добри в прошката

„Когато накрая се окаже, че сте били прави, просто замълчете. Нищо не ви пречи да бъдете прав и едновременно с това да мълчите. Партньорът ви ще разбере, че сте прави и ще се почувства обичан, виждайки, че не се перчите с правотата си.“ – Браян

„В брака няма такова нещо като победа в спор.“ – Бил

Лично за мен, може би най-интересната и ценна част от изследването на Готман е фактът, че повечето успешни двойки всъщност не решават всичките си проблеми. Напротив, изводите, до които достига, са напълно противоположни на това, което повечето хора очакват на практика: хората с продължителни и щастливи връзки имат проблеми, които никога не успяват да решат напълно, докато хората, които си мислят, че трябва винаги да са съгласни един с друг и да правят компромиси за всичко, обикновено започват да се чувстват нещастни и връзката им се разпада.

За мен, подобно на всичко останало, това отново има връзка с уважението. Ако имаме две различни личности, които споделят общ живот, то неизбежно ще споделят различни ценности и гледни точки по някои въпроси, и това ще води до конфликти. Важното тук е да не променяте другия човек – тъй като желанието да промените другия е по природата си лишено от уважение (и към двама ви) – а вместо това просто да приемате различието, да обичате другия въпреки това, а когато нещата загрубеят в следствие на търканията ви, да прощавате.

„Всеки казва, че ключът към успеха е в компромиса, но със съпруга ми не мислим така. По-скоро трябва да се опитваме да разбираме. Компромисът е пълна глупост, защото оставя и двете страни неудовлетворени, губещи частици от себе си, в опита си да живеят заедно. От друга страна отказа от компромис е също толкова голямо бедствие, защото така превръщате партньора си в съперник („Аз печеля, ти губиш“). Това са неправилни цели, защото са базирани на резултата, а не на процеса. Когато целта ви е да се опитате да разберете позицията на партньора си – но истински да го разберете, в дълбочина – то не ви остава друго освен да бъдете променени от процеса. Така се справяте по-лесно с конфликтите, защото познавате по-голяма част от ситуацията.“ – Мишел

От години пиша, че ключа към щастието не е в това да постигнете най-смелите си мечти, нито в чувството на постоянно опиянение, а е в това да откриете битките и предизвикателствата, от устояването на които изпитвате удоволствие.

Изглежда при връзките е в сила същата логика: перфектният партньор не е този, който не създава проблеми, а този, който създава проблеми, с които можете да се справяте и това ви харесва.

Но как да се усъвършенствате в прошката? И какво всъщност означава това? Отново няколко съвета от читателите:

  • Когато спорът приключи, край – приключил е. Някои двойки дори стигат до там, че да направят това златно правило във връзката си. Когато приключите с кавгите, няма значение кой е бил прав и кой – не. Няма значение дали някой е бил груб, а друг – мил. Всичко вече е минало. И двамата сте съгласни да си остане такова, а не да се връщате на него месец в следващите три години.
  • Не гоните резултат. Тук не става въпрос за това някой да „победи“. Без „дължиш ми го, защото съсипа прането миналата седмица“. Нищо от рода на „Винаги съм прав, когато опре до финанси, затова слушай какво ти казвам.“ Без „Подарих ѝ три подаръка, а тя ми направи само една услуга.“ Всичко във връзката се прави безвъзмездно. Точка. Без очаквания и манипулации.
  • Когато партньорът ви се провини, разделяйте намеренията от поведението. Мислете за нещата, които обичате в партньора си и за които му се възхищавате, и приемете, че е дал най-доброто от себе си, но просто е объркал нещо по невнимание. Не защото е лош човек. Не защото тайно ви мрази и иска да се разведе с вас. Не защото там някъде има някой, който постепенно го отдалечава от вас. Не, той е добър човек. Това е причината, поради която го избрахте. Ако изгубите вяра в това, тогава ще започнете да поставяте под въпрос и вярата си в себе си.

И накрая, подбирайте споровете си мъдро. Вие и партньорът ви имате ограничено търпение, затова се уверете, че го пазите за нещата, за които наистина си заслужава.

„Щастливо женен съм вече повече от 40 години. Съветът, който ми идва на ум: подбирайте споровете си. Някои неща са от значение и си струва да се разстроите за тях. Но за повечето не си. Ако спорите за дреболии, ще спорите безкрай. Постоянно изскача нещо дребно и с времето това започва да се отразява. Подобно на китайското водно мъчение: незначително в краткосрочен план, разрушително с течение на времето. Помислете добре: това нещо значимо ли е или напротив? Струва ли си спора?“ – Фред

10. Малките жестове си заслужават усилието.

„Ако от време на време не отделяте време да се виждате за обяд, да излизате на разходка, на вечеря или на кино, то на практика имате просто съквартирант. Изключително важно е да останете свързани по време на възходите и паденията в живота. След време децата ви ще пораснат, неприятният ви шурей вероятно ще се замонаши, а родителите ви ще починат. И познайте кой ще остане тогава? Точно така… г-н/г-жа Вашият човек. Със сигурност не искате след 20 години да се събудите до непознат, само защото животът е разрушил връзките, които изградихте, преди да връхлетят бедствията. Окото на бурята трябва да бъдете вие с партньора си.“ – Браян

От 1500-те отговора, които получих, около половината от тях в един или друг момент препоръчваха един простичък, но полезен съвет: не изоставяйте малките жестове. Заслужават си.

Елементарни неща като да кажеш „обичам те“ преди да си легнеш, държането на ръцете по време на филм, дребните услуги по различни поводи, помощта в домакинската работа. Дори това да си почистиш, когато без да искаш напикаеш седалката на тоалетната чиния (сериозно, някой го беше споменал) – всички тези неща са от значение и с времето оказват влияние.

Точно както Фред, женен повече от 40 години, спомена, че споровете за дребни неща ви изтощават „подобно на китайското водно мъчение“, така и малките жестове и услуги се натрупват. Не ги пренебрегвайте.

Точно те стават изключително важни, когато се появят децата. Големият призив, който чух стотици пъти по отношение на децата, беше: бракът трябва да на първо място.

„В днешно време културата ни боготвори децата. Очаква се родителите да жертват всичко за тях. Но най-добрият начин да отгледате здрави и щастливи деца е като поддържате здрав и щастлив брак. Не добрите деца правят брака добър. Добрият брак прави добри деца. Затова поставете брака си на първо място.“ – Сюзън

Читателите препоръчваха от време на време да излизате на вечеря само двамата, да прекарвате някои почивни дни отделно от децата, и да отделяте време за секс дори когато сте уморени, дори когато сте стресирани и изтощени, а бебето плаче, дори когато малкото ви дете има тренировка по футбол в 5:30 сутринта. Отделете време за секс. Струва си.

О, да, и като стана въпрос за секс...

11. Сексът е от значение…. и то МНОГО.

„И знаете ли как може да разберете кога някой от двама ви започва да се отдалечава? Сексът започва да се изплъзва. Точка. Не ви трябва друг тест.“ – анонимен

Все още си спомням една от първите си връзки, бях в колежа, момичето беше симпатично и червенокосо. Бяхме млади и наивни и луди един по друг. И, тъй като се случи да живеем в едно и също общежитие, се чукахме като зайци. Това беше всичко, което едно 19 годишно момче можеше да иска.

После, след месец-два, се сблъскахме с първите проблеми във връзката си. Започнахме да се караме по-често, започнахме да се дразним един от друг, и изведнъж навикът ни да го правим по няколко пъти на ден, като по чудо изчезна. И не беше така само при нея, но и при мен. Моят младежки мъжки мозък с изненада откри, че е можело да имам възможност да правя секс и въпреки това да не искам.

Сякаш сексът беше свързан с емоциите! За един 19 годишен тъпак това беше пълен шок.

Това беше момента, в който открих истината за връзките: сексът отразява връзката. Ако отношенията са добри, и сексът ще е добър. Ще го искате и ще му се наслаждавате. Ако отношенията са зле – ако има нерешени проблеми и неизразени негативни емоции – тогава сексът ще е първото нещо, което ще отпадне.

Това се повтаряше стотици пъти в имейлите. Природата на секса варираше доста в зависимост от двойката – някои взимаха сексуалните експерименти насериозно, други бяха привърженици на постоянството, трети се отдаваха на фантазии – но общото беше едно и също: и двамата партньори трябва да са сексуално задоволени, колкото се може по-често.

Но сексът не просто поддържа връзките здрави, много от читателите посочваха, че го използват, за да лекуват връзките си. Когато отношенията застудеят, имат проблеми помежду си, стресирани са, или пък имат други проблеми (например покрай децата), стигат дори дотам, че да си направят график за секса. Казват че е важно, и че си заслужава. Няколко човека дори казаха, че когато нещата във връзката са в застой, се разбират да правят секс всеки ден в продължение на седмица. И на следващата седмица, като по чудо, отново се чувстват чудесно.

12. Бъдете практични – създайте си правила.

„Когато опре до почистването на къщата, отглеждането на деца, планирането на ваканциите, миенето на чиниите, приготвянето на вечерята, припечелването на парите и т.н – няма такова нещо като „наполовина“. Колкото по-скоро всеки се примири с това, толкова по-щастливи ще са всички. Има неща, които обичаме да правим и такива, които мразим, има неща в които сме добри и такива, в които не ни бива – важи за всички ни. ОБСЪДЕТЕ тези неща с партньора си когато дойде време да си поделяте всичкия боклук, с който ще трябва да се справяте в продължение на живота.“ – Лиз

Всеки има собствена представа за това как трябва да работи една връзка. И двамата си споделят отговорностите. Успяват да постигнат баланс между времето прекарано заедно и времето за себе си. Всеки въодушевено преследва интересите си, а накрая и двамата споделят ползите. Редуват се в чистенето на тоалетната, френската любов и готвенето на лазаня за роднините дошли на гости по Великден (естествено не по едно и също време всичко).

Но после се оказва, че връзката на практика работи по друг начин.

Разхвърляна. Стресираща. Изпълнена с недоразбиране до степен, че всеки от двама ви си мисли, че говори на стената.

Истината е, че връзките са разхвърляни и несъвършени. Това е така по една елементарна причина – съставени са от разхвърляни и несъвършени хора. Хора, които искат различни неща, по различно време и по различен начин – о да, забравили са да ви го споменат. Или може би не сте слушали, когато са го направили?

Често даван съвет по отношение на това беше: „бъдете практични“. Ако съпругата работи като адвокат и прекарва повече от 50 часа на седмица в офиса, а съпругът е художник и през повечето дни може да работи от вкъщи, то по-логично е той да поеме повечето от ежедневните грижи за децата. Ако стандартът за чистота на жената е като в този от списание „къща и градина“, а съпругът цели шест месеца не забелязва, че осветителното тяло на тавана виси, то по-логично е съпругата да върши повечето от работата по почистването.

Класическо икономическо правило: всички са по-добре, когато съществува разделение на труда. Изяснете си в какво е добър всеки един, какво съответно мрази/обича да прави, и си разпределете задълженията съгласно това. Жена ми обича да чисти (говоря сериозно), но мрази миризливи неща. Следователно, познайте кой мие чиниите и изхвърля боклука? Аз. Просто защото не ми пука, мога да ям от една и съща чиния седем пъти подред. Не мога да подуша умрял плъх дори да е под възглавницата ми. Мога цял ден да изхвърлям боклук. Дай, мила, нека аз да свърша тази работа.

Много двойки освен това препоръчват изработване на правила, свързани с връзката. Звучи малко неестествено, но в крайна сметка е практично. В каква степен да имате общи парични средства? Какъв заем може да си позволите да вземете и колко ще изплащате? Колко може да харчи всеки без да се допитва до другия? Кои покупки трябва да правите заедно, и имате ли си достатъчно доверие, че да пазарувате и поотделно? Как избирате къде да отидете на почивка?

Обсъждайте тези неща. Да, определено не е нито е яко, нито пък секси, но трябва да се направи. Споделяте съвместен живот, затова трябва да планирате, и да отговаряте за нуждите и ресурсите на всеки.

Една жена дори спомена, че със съпруга си имат „годишни отчети“. Веднага ми каза да не се смея, защото говори сериозно. Имат годишни отчети и обсъждат всичко, което се случва в домакинството, какво им харесва и какво не, и какво може да се направи догодина по въпроса. Такива неща може и да звучат сухарско, но на практика държат двойките в течение на това, което става с всеки един. И тъй като никога не губят поглед от нуждите на другия е много по-вероятно да израстват като двойка, вместо да се разпадат.

13. Научете се да улавяте вълните

„Женен съм от 44 години (имам четири деца и шестима внуци). Мисля, че най-важното нещо, което научих през тези години е, че любовта, която изпитвате един към друг, постоянно се променя. Понякога изпитвате дълбока любов и удовлетворение, друг път ви се иска да нямате нищо общо със съпругата си; понякога се смеете заедно, понякога си крещите. Като влакче на ужасите е, постоянно ту нагоре, ту надолу. Но когато прекарате достатъчно време заедно, спусканията вече не са толкова резки, а изкачванията стават приятни и изпълнени със задоволство.  Затова, дори да чувствате, че повече не бихте могли да обичате партньора си, знайте, че това може да се промени, ако дадете шанс. Мисля че хората се отказват прекалено рано. Трябва да бъдете такъв човек, какъвто очаквате да бъде половинката ви. Ако приложите това, ще видите и разликата.“ – Крис

Едно от стотиците сходства, които видях през последните няколко седмици, ме порази. Една медицинска сестра споменаваше в писмото си, че работи предимно с възрастни пациенти. Един ден си говорила за брака с един почти 90 годишен мъж, и го попитала защо неговият е изтраял толкова дълго. Мъжът казал нещо от рода на „Връзките са като вълните, трябва да се научиш да сърфираш“. Когато го помолила да разясни какво точно има предвид, кой казал, че както в океана постоянно има вълни, така и в една връзка постоянно има вълни от емоции, постоянни възходи и падения – някои вълни траят с часове, други с месеци, трети дори с години. Ключът е в това да се разбере, че малко от тези вълни имат общо с качеството на връзката – хората загубват работата си, членове на семейството умират, двойки сменят местожителството си и кариерата си, спечелват или пък губят куп пари. Това, което трябва да направи един отдаден партньор, е просто да сърфира по вълните с човека когото обича, без значение накъде ги води течението. В крайна сметка никоя от тези вълни не продължава вечно. Единственото, което остава, сте вие двамата.

„Преди две години започнах да се възмущавам от жена си с повод и без повод. Карахме си я заедно, справяйки се отлично със съвместния живот и отглеждането на децата, но не поддържахме истински отношения. Чувството стана непоносимо до степен, че започнах да обмислям развод. Въпреки това, всякога когато премислях проблема, не намирах нищо, за което да се хвана. Тя беше прекрасен човек, майка и приятел. Стиснах зъби с надеждата, че това безпокойство ще отмине така внезапно, както се е появило. За щастие, така и стана, и сега я обичам повече от всякога. Последният ми съвет е да дадете шанс на партньора си. Достатъчна причина е, че сте били щастливи през времето, прекарано заедно до момента. Проявете търпение и обърнете внимание на тези неща в партньора си, които все още са там и са били причината да се влюбите в началото.“ – Кевин

Бих искал да използвам момента, да благодаря на всички читатели, които отделиха от времето си, да напишат нещо по темата и да ми го изпратят. Както винаги, цялата тази мъдрост и опит ми подействаха много смиряващо. Имаше изключително много прекрасни отговори, изпълнени с любезни и сърдечни съвети. Беше трудно да подбера тези, които включих тук, а в много от случаите можеше да цитирам дузина, които казваха почти едно и също нещо.

Начинания като това винаги ме изумяват, защото, когато поискате съвет от стотици хора, очаквате стотици различни отговори. Но огромното мнозинство от отговорите бяха едни и същи. Това само показва колко много си приличаме. И, че – без значение колко тежко става положението, никога не сме толкова сами, колкото си мислим. Ще приключа с кратко обобщение. Още веднъж се оказва, че един читател вече е направил това доста по-добре отколкото мога аз. Затова ще завърша с думите на Марго:

„Може да се захванете с каквото си поискате, стига с това да не съсипвате себе си или половинката си. Било то емоционално, физически, финансово или духовно. Нека няма забранени теми. Никога не се подигравайте един на друг, нито пък се срамувайте от нещата, които правите и които ви карат да се чувствате щастливи. Напишете защо се обичате и го четете на годишнините си (или по-често). Пишете си любовни писма. Поставяйте другия на първо място. Когато се появят децата, с охота ще ги направите център на живота си… не забравяйте любовта, която ги е довела на бял свят. Трябва да поддържате тази любов жива и силна, за да може да дадете и на тях. Половинката е на първо място. Всеки от вас ще продължи да израства. Вземете другия със себе си. Първи приветствайте това израстване. Не очаквайте от другия да крепи връзката. Това е обща отговорност, затова я приемете като такава и работете по въпроса заедно. Бъдете ентусиазирани, когато опре до почистването на къщата, приготвянето на храна и поддръжката на дома. Това са ежедневни неща, така че направете ги забавни и ги правете заедно. Пред никого не се оплаквайте от партньора си. Обичайте го заради това, което е. Правете любов дори когато не сте в настроение за това. Имайте си доверие един на друг. Винаги си давайте втори шанс. Бъдете открити. Не крийте нищо. Гордейте се един с друг. Имайте и самостоятелен живот, но го споделяйте в разговорите си. Угаждайте си един другиму и се уважавайте. Идете на брачна консултация сега, преди да имате нужда от нея по-късно, така и двамата ще покажете, че сте готови да работите за връзката. Когато изразявате несъгласие, го правете по начин, който не засяга чувствата на другия. Бъдете отворени към промяната и различието. Принтирайте това и го препрочитайте ежедневно.“

Автор: Марк Менсън. Превод: Денислав Хаджиев