Общото между притежателните и възвратните притежателни местоимения е отношението на принадлежност, което изразяват.
Оттук започват и различията обаче.
И ако в 1 и 2 лице ед. и мн.ч. е препоръчително използването на възвратното притежателно местоимение, когато вършителят на действието и обектът на действието съвпадат, то в 3 лице ед. и мн.ч. е напълно грешно да се използва притежателно местоимение в този случай.
Ето за какво става въпрос:
Той се обади на баба му. – некоректно, но допустимо.
Той се обади на баба си. – правилно.
Ти говориш с брат ти. – некоректно, но допустимо.
Ти говориш с брат си. – правилно.
Тя пише домашното ѝ. – грешно.
Тя пише домашното си. – правилно.
В 3 л. ед. и мн.ч. има някои особености, за които трябва да се внимава, защото 3 л. е най-капризно.
Неговата котка е пухкава.
Куфарът му е тежък.
В тези примери е ясно кой върши действието и чия е принадлежността.
Какво обаче не е наред в следния пример:
Той се обади на неговата сестра.
Двусмислицата подсказва за граматически неверен пример. Ако в устната реч можем да се разберем или да „подразберем“ кой какво има предвид, то в писменото слово е редно да бъдем не само грамотни, но и ясни.
Особеното при възвратните притежателни местоимения е, че вършителят на действието и обектът на действието съвпадат – действието е насочено към своя извършител.
Ако кажем: „Той се обади на неговата сестра“, излиза, че той (например Иван) се е обадил на друга сестра (на Георги примерно).
Ако Иван се е обадил на собствената си сестра, е правилно да кажем: Той се обади на своята сестра; Той се обади на сестра си.
Ето още няколко примера:
Те изведоха на разходка техните кучета. – грешно
Те изведоха на разходка своите кучета. – правилно
Тя търси нейната чанта. – грешно
Тя търси своята чанта. – правилно
Свериха часовниците им . –грешно.
Свериха часовниците си. - правилно
Цветелина Велчева
