Имало едно време трима братя. Всеки ден те отивали в гората, събирали дърва и на гръб ги носели до пазара, където да ги продадат.
Един ден пак нарамили брадвите и поели към гората. По пътя ги срещнал непознат старец и се примолил:
- Вземете тази стомна и ми донесете вода, че умирам от жажда. По-големите братя дори не му обърнали внимание и го отминали.
Най-малкият съжалил немощния старец, взел стомната от него, намерил вода в гората и утолил жаждата му.
Ала старецът бил самият Господ.
На раздяла той рекъл:
- Като си отидеш вкъщи, на двора ще намериш две охранени магарета. Те са мои и ти ги давам да си прекараш дървата за зимата и да продаваш поне година време занапред.
- Благодаря ти, дядо! Ама как да ти ги върна? — попитал момъкът.
- Не се притеснявай за това, момко! Те си знаят пътя — отвърнал старецът.
Когато момъкът се прибрал вкъщи, наистина в двора му го чакали две магарета. С тях той прекарал толкова дърва, че да има и за него, и за продан поне година време занапред.
Веднага след това пуснал магаретата да си ходят при стопанина.Като излезли извън селото, магаретата станали на хора.
Най-големият брат рекъл на средния:
- Е, братко! Добре се отървахме от тия самари, но отсега нататък вече ще знаем, че за стар човек труд не трябва да се жали.
Ромска приказка
