Космическият телескоп „Хъбъл“ засне изключително красивата гледка на все още развиващи се „бебета“ звезди. Сцената се разиграва в мъглявината Душа, разположена на 7500 светлинни години от нас (и по-специално – в регион, наречен J025157.5+600606).
Въпреки че на пръв поглед конкретният регион изглежда незначителен на фона на иначе гигантската мъглявина, към която принадлежи, той е отлично място, което позволява на астрономите да научат повече за раждането на нови звезди.
Това е така, тъй като J025157.5+600606 е ярък пример за т.нар. FrEGGs или свободно реещи се изпаряяващи се газови капчици.
FrEGGs бяха открити съвсем наскоро, а за формирането им са необходими специфични условия.
Ето къде се намира J025157.5+600606. Източник: NASA/JPL-Caltech/UCLA
Звездите в големите звездни облачни люпилни се образуват от студени струпвания на плътен молекулярен водород, които колабират под своята собствена гравитация. Ето защо когато се родят, звездите са обвити в гъсти молекулярни облаци.
Когато масивните и горещи звезди започват да блестят, тяхната интеннзивна ултравиолетова радиация йонизира родилния им облак и създава голям горещ мехур от йонизиран газ, наречен сфера на Щрьомгрен.
FrEGGs представляват плътни струпвания от по-студен газ. Те са разположени именно в тази сфера и изглежда и те самите са пълни с формиращи се звезди.
Границата между FrEGG и сферата може да бъде видяна на новата снимка на „Хъбъл“ – в случая това е лилавият регион. Топлината от близката гореща звезда фотоизпарява външния пласт газ и благодарение на тази загуба на плътност можем да надникнем във вътрешността и да видим как се раждат новите звезди.
J025157.5+600606. Източник: ESA/Hubble & NASA, R. Sahai
Поради факта, че FrEGGs са толкова плътни, този процес не спира формацията на звездите във вътрешността им. Но определено го осакатява. Ето защо звездите, които се раждат на тези места, са с много по-ниска маса в сравнение с много по-масивните O- и B-типове.
Това не е задължително нещо лошо. По-малките и по-студени звезди имат много по-дълг живот от по-обемните си събратя. Не е изключено дори нашето Слънце да е родено по този начин преди милиарди години.
Можете да разгледате снимката на J025157.5+600606 в цялата ѝ прелест ТУК.
Източник: Science Alert
