В свят, прочут с адските си условия, е забелязан един от най-красивите феномени, които някога са украсявали земната атмосфера.

Високо в изпълненото с метал небе на свят, наречен WASP-76b, астрономите откриват доказателства за блестящ, многоцветен ореол от светлина, известен като слава. Този спектакъл никога досега не е бил наблюдаван извън Слънчевата система, а в нея - само на два свята: Земята (разбира се) и Венера.

Тези великолепни цветни прояви, състоящи се от поредица концентрични пръстени около ярък център, изискват специфични условия, за да се образуват. Светлината трябва да свети върху мъгла от сферични капчици, които са с приблизително еднакъв размер.

Ето защо появата им на WASP-76b може да ни разкрие повече за мистериозната атмосфера на този особено чужд свят.

Слава в земната атмосфера, заснета от астронавта на ЕКА Александър Герст от Международната космическа станция през 2018 г. (ESA/NASA)

"Има причина досега да не е наблюдавана слава извън нашата Слънчева система - тя изисква много особени условия", казва астрономът Оливие Деманжон от Института по астрофизика и космически науки в Португалия.

"Първо, необходими са атмосферни частици, които са с близка до идеалната сферична форма, напълно еднородни и достатъчно стабилни, за да бъдат наблюдавани дълго време. Близката до планетата звезда трябва да свети директно върху нея, а наблюдателят – в нашия случай Хеопс - да е с точното разположение."

WASP-76b е любима планета на учените. Тя обикаля около жълто-бяла звезда, малко по-голяма от Слънцето, в съзвездието Риби, на около 640 светлинни години от Земята. Нейната орбита e изключително тясна, като се завърта само за 1,8 дни. Фактът, че се намира толкова близо до своята звезда, означава, че тя планетата е и невероятно гореща, като дневните температури надхвърлят 2400 градуса по Целзий, което е достатъчно, че да изпари желязо.

А желязо има. В пухкавата атмосфера на екзопланетата откриваме облаци (буквално) от този елемент. WASP-76b е с 90 процента от масата на Юпитер, но с около 185 процента от неговия размер.

Докато планетата преминава пред своята звезда, астрономите могат да надникнат в атмосферата ѝ. Досега освен желязо те са установили наличието на натрий, калций, хром, литий, водород, ванадий, магнезий, азот, манган, калий и барий.

Това е един от най-добре проучваните светове в галактиката. И докато се вглеждат в него, астрономите се натъкват на нещо странно в яркостта му. В данните, събрани от спътника CHaracterising ExOPlanet Satellite (Cheops) на Европейската космическа агенция ESA, изследователите забелязват свръхяркост в източния терминатор - линията, която бележи границата между нощта и деня.

"За първи път се открива толкова рязка промяна в яркостта на екзопланета", казва Оливие. "Тази находка ни кара да изкажем хипотезата, че подобен неочакван блясък може да е причинен от силно, локализирано и анизотропно (зависещо от посоката) отражение - ефектът на славата."

Сигналът е много слаб и ще е необходима допълнителна работа, за да се потвърди, че на WASP-76b наистина наблюдаваме слава. Ако успеем, това ще разкрие нещо ново за състава на горните слоеве на атмосферата на екзопланетата.

Тъй като ефектът е анализиран при 23 наблюдения в рамките на три години, става ясно, че сферичните аерозолни капчици трябва да присъстват постоянно в облаците на екзопланетата или да се попълват с постоянна скорост. Това от своя страна изисква стабилни дългосрочни температурни условия в атмосферата на WASP-76b.

Ако явлението наистина се окаже една огромна слава, учените ще трябва да моделират атмосферата на света, за да разберат какви условия поддържат присъствието му.

Откритието може да има и по-далечни последици. Положителното идентифициране на слава на WASP-76b ще позволи на учените да съставят план за търсене на същото явление на други екзопланети. Възможността да се ограничат промените в светлината би могла да доведе до откриването на други характеристики, като например звездна светлина, която блести от течни океани и езера, по начина, по който слънчевата светлина проблясва върху океаните на Земята.

Планират се бъдещи наблюдения, за да можем да разберем това.

Изследването е публикувано в Astronomy & Astrophysics.

Източник: Science Alert