Днес единственото нещо, което хората, наблюдаващи пълното слънчево затъмнение, трябва да направят, е да предпазят очите си, докато се наслаждават на това особено красиво астрономическо явление. В древността обаче нещата не са били толкова спокойни. Често затъмненията са предизвиквали паника и кръвопролития сред населението.

Някои от най-ранните сведения за тези небесни зрелища идват от Китай и датират отпреди повече от 4000 години. Смятани за знамения, които предсказват съдбата на императорите, затъмненията са били сериозна работа в кралските кръгове и често са предизвиквали безмилостни управленски решения. Така например двамата придворни астрономи, служили при император Чун К'ан, са били обезглавени, защото не са успели да предскажат затъмнение през 22 век пр.н.е.

Сред обикновените хора в древен Китай се е смятало, че затъмненията се причиняват от дракон, който изяжда слънцето - оттук и употребата на думата "ши", която също означава "изяждам", за обозначаване на затъмненията. Затова хората реагирали на тези събития, като удряли барабани и издавали силни звуци с надеждата да изплашат дракона и да спасят дневната светлина.

Древните гърци също са умеели да предсказват затъмненията, но често са изпадали в паника по време на въпросните събития. Според някои източници владетелите и монарсите са се криели, тъй като са се страхували от гнева на боговете, а някои дори са поставяли на трона обикновено хора в опит да заблудят божествата и да ги накарат да поразят грешния човек.

Твърди се, че когато през 323 г. пр.н.е. били прогнозирани поредица от частични затъмнения, Александър Велики използвал именно тази стратегия. Макар че явно не успял да измами боговете, тъй като починал още същата година.  

В Северна и Южна Америка древните маи са имали забележително напреднало разбиране за небесните цикли и са можели да предсказват затъмненията с помощта на поредица от алманаси и диаграми, записани в известния Дрезденски кодекс. Въпреки тези астрономически познания обаче, те тълкували слънчевите затъмнения като "счупване" на слънцето, което карало владетелите да извършват ритуали за кръвопускане в опит да възстановят пълното здраве на звездата и да поправят ситуацията.

Междувременно ацтеките смятали, че слънцето е изядено, и когато имало затъмнения, настъпвал пълен хаос. Според испанския мисионер Фрей Бернардино де Саагун, който описва реакцията към пълното затъмнение през 1596 г., хората изпадали в истерия и принасяли в жертва всеки, който бил със светла кожа или светла коса, с надеждата, че това ще попречи на демоните да се спуснат от небесата и да погълнат всички.

Междувременно Уилям Шекспир също е имал възможност да наблюдава пълно слънчево затъмнение на английското небе (по-точно на 7 март 1598 г.). Няколко години по-късно той написва известната пиеса "Крал Лир", в която е включена репликата: "тези късни затъмнения на слънцето и луната не ни вещаят нищо добро", което подсказва, че дори Бардът се е уплашил, когато е видял това краткотрайно явление.

Източник: IFLScience