SN 1987A е свръхнова, която избухва в Големия Магеланов облак и през 1987-а е била видима от Земята. Това е най-близката до нас свръхнова за последните 400 години. В центъра ѝ астрономите забелязват едно странно безформено петно. Десетилетия наред те се чудеха дали не става дума за неутронна звезда или черна дупка. Изследване, извършено от обсерваторията Atacama Large Millimeter Array (ALMA) и публикувано в The Astrophysical Journal, защитава теорията, че това е неутронна звезда.

„Бяхме изключително изненадани, когато в останките от свръхновата открихме това петно, създадено от гъст облак прах.”, пише съавторът на изследването Микако Матсура от Кардифския университет. Той е бил част от екипа, който открива обекта с ALMA.

„В този облак определено трябва да има нещо, което е нагорещило този прах. Нещо, което го кара да блести. Ето защо ние твърдим, че в този пълен с прах облак се крие неутронна звезда“.

Въпросното петно се отличава със своята яркост. Това означава, че то се нагрява от нещо наистина значително. В един момент дори екипът смята, че яркостта е твърде висока и не може да става дума за неутронна звезда. Ново изследване обаче предсказва няколко от наблюдаваните характеристики. То също е публикувано в The Astrophysical Journal.

„Бях преполовил докторантурата си, когато се случи тази свръхнова – това бе едно от най-големите събития на моя живот. То ме накара да променя своята кариера и да се опитам да разгадая тази мистерия“, обяснява водещият автор на проучването Дани Пейдж от Националния автономен университет на Мексико. „Въпреки изключителната комплексност, с която се характеризира свръхновата, както и екстремните условия в интериора на една неутронна звезда, откриването на топло прахово петно потвърждава няколко предвиждания“.

Източник: ALMA (ESO/NAOJ/NRAO), P. Cigan and R. Indebetouw; NRAO/AUI/NSF, B. Saxton; NASA/ESA

33-годишният обект, разположен едва на 25 км ширина, се очаква да тежи няколко пъти спрямо масата на нашето Слънце. Това е най-младата известна на човечеството неутронна звезда.

Източник: IFLScience