Парализиран мъж, който не може да говори или да пише думи, е успял да изрази повече от хиляда благодарение на невропротеза, която превръща мозъчните му вълни в реални изречения, предаде Франс прес, позовавайки се на американски изследователи.
Предпочитаната му фраза е била "Всичко е възможно", казва Шон Мецгер от Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF), водещ автор на изследването, публикувано в сп. Nature Communications.
Миналата година университетският екип демонстрира, че интерфейс мозък-компютър може да изрази на говорим език 50 често срещани думи, които хората се опитват да произнесат.
Новото проучване показва, че интерфейсът може да декодира всичките 26 букви от международната радиоазбука, които хората използват, за да произнасят безмълвно думи.
"За да каже котка (cat на английски), той би казал Чарли-Алфа-Танго (Charlie-Alpha-Tango), обяснява Мецгер.
Интерфейсът след това използва система за моделиране на езика в реално време, за да определи думите или грешките, открити в последователността от произнесени букви.
Изследователите по този начин са успели да декодират повече от 1150 думи, които съставляват над 85 процента от съдържанието на типичните изречения на английски език.
Симулация е показала, че този речник може да достигне над 9000 думи или броят на думите, които повечето хора използват за една година", казва още Мецгер, цитиран от БТА. Интерфейсът е успял да декодира около 29 букви в минута с процент на грешка от 6 на сто. Това са около седем думи в минута.
Шон Мецгер смята, че тази скорост може да бъде по-голяма в бъдеще, комбинирайки способността на интерфейса да разбира 50 често срещани думи с разбирането му на радиоазбуката за по-редки думи.
Участникът в експеримента е наречен BRAVO1, на името на интерфейса (Brain-Computer Interface Restoration of Arm and Voice trial).
Мъжът, прехвърлил 30-те, прекарва инсулт на 20-годишна възраст, в резултат на който получава анартрия - говорно разстройство, което прави речта му неразбираема, въпреки че когнитивните му функции са непокътнати.
BRAVO1 обикновено общува с помощта на светещ стилус, прикрепен към бейзболна шапка, който му позволява да посочва с глава букви на екрана.
През 2019 г. изследователите имплантират електрод с висока интензивност в мозъка му, над моторната кора, отговорна за речта. Оттогава те засичат генерираните там електрически импулси, когато пациентът се опитва да говори.
"BRAVO1 наистина се радваше на експеримента, тъй като можеше да общува с нас бързо и лесно", казва Мецгер.
Проучване на Станфордския университет показа миналата година, че интерфейс мозък-компютър може да декодира 18 думи в минута, когато участникът си представя как пише изречения. Според Мецгер обаче "най-доброто от двата свята" е интерфейс, който съчетава откриване на думи и фонетична азбука.
Експериментът, който трябва да бъде потвърден с други участници, все още е далеч от това да бъде достъпен за хилядите пациенти, които всяка година губят способността си да говорят вследствие на инсулт, злополука или заболяване.
Патрик Дегенаар, професор по невропротезиране в университета на Нюкасъл, Великобритания, приветства "впечатляващите резултати". Той смята обаче, че тъй като този тип операция е "силно инвазивна и високорискова", подобно устройство ще може да се използва само при много малък брой пациенти в близко бъдеще.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
