Според ново изследване светът вероятно се е насочил към „информационна катастрофа“, тъй като степента на производство на нови битове се ускорява – без никакви признаци да спре на някакъв етап.
В своето проучване (позиционирано в доста по-абстрактните предели на теоретичната физика) изследователят Мелвин Вопсон от Университета на Портсмът, Великобритания, предрича, че непрестанно увеличаващите се залежи от дигитална информация биха могли да окажат драматични и непредвидими последствия върху материята на планетата.
„Буквално променяме планетата бит по бит и това е една невидима криза“, казва Вопсон.
За да разберем по-добре неговите най-нови идеи, трябва да вземем предвид един теоретичен конструкт, наречен еквивалентния принцип маса-енергия-информация, който той предложи през 2019-а. В този свой труд Вопсон черпи вдъхновение от изследване, проведено от германско-американския физик Ролф Ландауер през 60-те години на миналия век. В него той твърди, че заради ограниченията на термодинамиката информацията има физическо естество.
Впосон надгражда тези идеи и създава следната хипотеза – когато дигиталният информационен бит съхранява информация, той има дори има и конкретна количествена маса.
Според неговите теоретични изчисления когато поставяме нова дигитална информация в едно устройство за съхранение на данни, неговата маса ще се увеличава с количества, съизмерими с неговата маса в изтрито състояние. Това теоретично увеличение на маста е изключително малко, но все пак – значително и измеримо.
Важно е да отбележим обаче, че идеята на Вопсон за еквивалентния принцип маса-енергия-информация – все още не е експериментално потвърден.
И все пак в нов научен труд той проучва някои от хипотетичните бъдещи последствия, ако теоретичният му принцип се окаже верен. Вопсон стъпва на изчисления, направени от IBM, и приема, че всеки ден на Земята се произвеждат приблизително 2.5 квантилиона бита дигитални данни (или около 1021 дигитални бита информация годишно). Ако количеството дигитално съдържание се увеличава с 20% на година, Вопсон изчислява, че в рамките на около 350 години броят на произвежданите дигитални битове ще надхвърли броя на всички атоми на Земята.
Но дори преди да достигнем този момент, енергийното потребление, необходимо за поддържането на цялата тази продукция на дигитална информация, ще бъде много по-високо, отколкото планетата може да предложи на този етап.
Нещо повече – ако вземем предвид еквивалентния принцип маса-енергия информация, това огромно количество дигитална информация ще окаже и значителни последствия и върху масата, не само върху енергията.
„Ако приемем един консервативен годишен растеж на дигитално съдържание – от порядъка на 1% - можем да изчислим, че ще са нужни 3150 години, за да произведем първия кумулативен 1 кг дигитална маса на планетата. Ще бъдат необходими приблизително 8800 години, за да преобразуваме половината от масата на планетата в маса на дигиталната информация.“
„Когато въведем по-големи стойности на растеж – от 5, 20 и 50 процента – тези числа стават доста по-екстремни“.
Екстремни е меко казано. При 50 процента годишен растеж само след 225 години дигиталното съдържание ще достигне половината от масата на цялата планета.
Разбира се, всичко това са теоретични предположения и трябва да се възприемат със зрънце сол, тъй като не е задължително абстрактните концепции, които Впосон разглежда, да съответстват на реалността. Съществуват множество неизвестни и несигурни елементи, да не говорим, че самият еквивалентен принцип маса-енергия-информация все още не е доказан.
Откритията са публикувани в AIP Advances.
