Антибиотичната резистентност е нарастваща заплаха за здравето в световен мащаб. През 2019 г. тя е причинила над 1,27 милиона смъртни случая по света, а прогнозите са, че до 2050 г. антимикробната резистентност (която включва бактериална резистентност към антибиотици) може да допринася за десет милиона смъртни случая на година.

Антибиотиците се използват за лечение на бактериални инфекции, като например инфекции на пикочните пътища и пневмония. Но неправилната и прекомерната им употреба е допринесла за появата на бактерии, притежаващ гени, които им позволяват да устоят на убийствената сила на антибиотиците. Това води до инфекции, които се лекуват много по-трудно.

Резистентността към антибиотици се разпространява сред хората главно чрез заразена храна или вода. Но едно скорошно проучване показва, че това не е единственият начин, по който резистентните бактерии могат да се разпространят. Според изследователи от Китай и Обединеното кралство замърсяването на въздуха също може да разпространява антибиотична резистентност.

Това е първото проучване, което оценява изчерпателно връзката между повишената антибиотична резистентност и замърсяването на въздуха в световен мащаб.

Тежестта на замърсяването на въздуха

Прегледът анализира резултатите от предишни проучвания, които разглеждат моделите на разпространение на антибиотичната резистентност по въздуха в продължение на почти две десетилетия. Разгледани са 12 проучвания, проведени в 116 държави, включително Обединеното кралство, САЩ, Китай, Индия и Австралия. Те оценяват появата на резистентни към антибиотици бактерии или гени в атмосферата.

По-конкретно проучването разглежда най-опасния вид замърсяване на въздуха - ФПЧ2,5. Това са прахови частици с диаметър 2,5 микрометра - около 3 % от диаметъра на човешки косъм. ФПЧ2.5 не могат да се видят с невъоръжено око и лесно могат да бъдат вдишани.

Проучването установява, че антибиотичната резистентност нараства заедно с увеличаването на концентрацията на ФПЧ2,5 във въздуха. Всяко 10-процентно увеличение на концентрацията на ФПЧ2,5 е свързано с 1,1% глобално увеличение на антибиотичната резистентност и 43 654 смъртни случая от бактериални инфекции, резистентни към антибиотици.

В проучването се съобщава, че най-високите нива на антибиотична резистентност се наблюдават в Северна Африка и Западна Азия. В тези райони е имало и най-силно замърсяване с ФПЧ2,5. За сравнение, в Европа и Северна Америка - които са имали най-ниски средни нива на замърсяване с ФПЧ2,5 - също са били установени по-ниски нива на антибиотична резистентност.

Полимиксините са антибиотици, до които се прибягва в крайни случаи. Снимка: luchschenF / Shutterstock

В проучването се съобщава също така, че дори само 1% увеличение на ФПЧ2,5 във всички региони е свързано с увеличаване на резистентността на Klebsiella pneumoniae към множество антибиотици - включително полимиксини, до които се прибягва в крайни случаи. Тази бактерия обикновено се разпространява в болниците и може да причини пневмония, менингит и инфекции на пикочните пътища.

Въпреки че Klebsiella не се разпространява по въздуха, това предполага, че замърсяването на въздуха също може да улесни развитието и разпространението на резистентни бактерии в околната среда.

Проучването показва, че съществува значителна връзка между замърсяването на въздуха и антибиотичната резистентност. Въпреки че авторите не показват доказателства за причинно-следствена връзка между двата фактора, те откриват гени за антибиотична резистентност в ДНК на бактерии, секвенирани от проби от въздуха. Това показва, че ФПЧ2,5 може да улесни разпространението на бактерии и гени, устойчиви на антибиотици, чрез въздуха.

Разпространение на резистентността

Това не е първото проучване, което показва връзка между замърсяването на въздуха и антибиотичната резистентност.

Доказано е, че замърсяването на въздуха е и рисков фактор за туберкулоза, причинена от бактерията Mycobacterium tuberculosis. Тази бактерия е развила резистентност към множество антибиотици.

Проучване в Хонконг също така разкрива връзка между излагането на ФПЧ2,5 на открито и туберкулозата. То установява, че увеличаването на концентрациите на ФПЧ2,5 през зимата е свързано с 3% увеличение на броя на случаите на туберкулоза през идните пролет и лято.

Все още обаче не е ясно какви основни механизми могат да подпомогнат разпространението на антибиотичната резистентност при замърсяване на въздуха. Важно е бъдещите проучвания да разгледат този въпрос.

От настоящото проучване, както и от други, знаем, че в ФПЧ2,5 могат да се задържат резистентни към антибиотици бактерии или гени, които могат да навлязат в човешкия организъм чрез дихателната система, когато дишаме.

От предишни проучвания знаем също, че устойчивите на антибиотици бактерии и техните гени могат да се предават от един човек на друг по въздуха чрез респираторни капчици. Кихането, кашлянето и дори говоренето могат да отделят дихателни капки. Възможно е човек, който е вдишал резистентни към антибиотици бактерии от замърсяването на въздуха, да ги предаде на друг човек, когато той кашля или киха.

Промените в околната среда, причинени от замърсяването на въздуха (като повишена температура и влажност), също могат да улеснят развитието на резистентни бактерии. Но отново ще бъде важно изследователите да проведат проучвания, за да установят дали това е така.

За специалистите ще бъде важно да проучат и ролята на други фактори (различни от ФПЧ2.5), които могат да допринесат за антибиотичната резистентност. Например излагането на замърсители, храните, които консумираме, използването на антибиотици за животни и екологичните бедствия.

Въпреки че може да не знаем точно как замърсяването на въздуха спомага за разпространението на антибиотичната резистентност, връзката между двете е ясна. Замърсяването на въздуха се свързва и с редица други здравословни състояния - включително сърдечносъдови заболявания, астма, по-лоша белодробна функция и по-голям риск от депресия.

Като се имат предвид многобройните вреди, които замърсяването на въздуха вече оказва върху здравето ни, това проучване само допълнително засилва аргументите за спешно подобряване на качеството на въздуха и намаляване на замърсяването в световен мащаб.

Автор: Манал Мохамед (Manal Mohammed), старши преподавателка по медицинска микробиология, Уестминстърски университет (University of Westminster).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейната авторка. Прочетете оригиналната статия тук.