Кафявата мраморна дървеница, също позната като миризливка наскоро се появи като инвазивен вредител в Северна Америка и Европа. Тя може да се транспортира на много дълги разстояния и има силен капацитет за разпръскване, като размножаващите се популации присъстват в множество страни в Европа, включително и в България. Дървеницата се среща в широк спектър от местообитания, включително градски райони, където тя се счита за досаден нашественик. В Европа насекомото бързо се превърна в основен селскостопански вредител като застрашава  зеленчуковите, градинските, зърнените и декоративните култури. Хранителната ѝ ниша е обширна, в това число ябълки, круши, праскови, грозде,  домат, пипер, краставица, боб, царевица, дори и роза. Това се улеснява от липсата на естествени вредители в района на инвазия. Промените в климата водещи до бързо натрупване на сума на ефективните температури, необходима за развитието на вида, води до развитието на повече поколения през годината и значими щети по селскостопанските култури.

Налице са все повече научни доказателства, че изменението на климата ще повиши селскостопанските загуби от насекомни вредители по редица начини. Първо, от 60-те години на миналия век множество вредители по културите са разширили ареала си на север, отчасти поради повишаване на годишните температури. Второ, очаква се по-високите зимни температури на по-високи географски ширини да намалят измирането на популациите от насекоми през зимата, което ще доведе до по-висока плътност на разпространението им, особено през пролетта. Трето, предизвиканите от затоплянето промени във фенологията (връзките между сезонните явления в живота на растенията), могат да доведат до по-ранна пролетна поява и последващо разпръскване на презимуващите насекоми. И накрая, прогнозира се, че изменението на климата ще увеличи броя на поколенията, създадени през годината при мултиволтинни насекоми (които имат повече от едно поколение), което от своя страна може значително да повиши икономическите щети, причинени от тези селскостопански вредители (Tobin et al. 2008, Ziter et al. 2012).

Какви са произходът и характеристиките на кафявата мраморна дървеница?

Родината на кафявата мраморна дървеница е Югоизточна Азия: Китай, Япония, страните от Корейския полуостров, Тайван и Виетнам. От 1996 г. тя започва активно да се разпространява в Съединените щати и до 2014 г. установи присъствието си в 34 региона на САЩ и южните провинции на Канада. На европейския континент нашественикът е забелязан през 2007 г. в Швейцария, а през 2010 г. в Англия са открити две живи буболечки в багажа на пътник от САЩ. Размножаващите се популации присъстват в множество страни в Европа, включително и във Франция и Италия; индивиди са открити и в Лихтенщайн, Германия, Гърция, Сърбия, Румъния, Испания и България. Поради липсата на естествени врагове в районите на инвазия (САЩ и Европа) вида е способен да причини значителна вреда и загуби на селскостопанска продукция. Например в САЩ общите загуби в 33 щата през 2010 г. се оценяват на 33 милиарда долара. В северна Гърция миризливката причинява значителни щети в насажденията от киви.

Снимка 1. Halyomorpha halys, възрастен индивид. Източник: RECEP_OZTURK / Shutterstock

Кафявата мраморна дървеница – Halyomorpha halys Stаl., принадлежи към семейството на миризливките и е получила името си заради оригиналното си оцветяване. Цветът на възрастното насекомо е кафяв с “мраморен” ефект. Долната страна на тялото е бяла до светло кафява, понякога с тъмни петна. Кафявата мраморна дървеница се отличава от тясно свързаните с нея видове по светлите пръстени на антените и характерните черно-бели ивици по контура. Краката на дървеницата са в кафяво-бели “гети”. Тялото на кафявата мраморна буболечка е крушовидно, сплескано, с хабитус 12 – 17 мм. Защитната реакция на вида спрямо потенциални хищници е свързана с отделянето на неприятна и отблъскваща миризма, поради това тя не се консумира от бозайници и птици. Това е и основна причина насекомото да се възприема неприятно и от хората.

Размножаване

През пролетта, от третата десетдневка на април, презимуващите възрастни насекоми колонизират растенията гостоприемници в търсене на храна. С настъпването на стабилни дневни температури от 10 – 12°C, насекомите навлизат в „сезона на чифтосване“, като активно се съвкупляват и първото яйцеполагане на кафявата мраморна дървеница може да бъде открито още към първи май. Женската снася яйца на групи от 2 – 3 дузини, прикрепвайки ги към долната страна на листа. 

В условията на България се развива в три поколения:

  • 1-во поколение – от началото на май (яйцеснасяне) до края на юни;
  • 2-ро поколение – от средата на юни до началото на август;
  • 3-то поколение – от началото на август до октомври, след което преминава в диапауза – за зимата.

Снимка 2: Нимфи на мраморна дървеница. Източник: Jordan Roper / Shutterstock

Излюпените ларви остават на мястото на снасяне, „в гнездото“ в продължение на няколко дни. Ларвите растат и се развиват през 5 стадия. 

С какво е опасен видът?

Кафявата мраморна дървеница е нов опасен вредител, който от няколко години е проникнал България, вероятно чрез внос на декоративна растителност, и вече може да бъде открит на територията на цялата страна. 

Кафявите мраморни дървеници причиняват неудобство за хората

Възрастните дървеници често търсят търсят убежище в сгради през студените месеци, когато търсят подслон за зимуване. Техният брой може да бъде значителен – стотици и дори хиляди. Въпреки това, през този период, вредителите не показват активност, защото изпадат в период на диапауза, известен още като зимен сън.

Въпреки че тези насекоми не представляват опасност за човешкото здраве, тъй като не разнасят болести и не хапят хора или животни, когато бъдат обезпокоени или смачкани, дървениците изпускат неприятна миризма от ароматните жлези на корема си и именно затова насекомото е проблемно за хората, тъй като ароматът е трудно да се премахне.

Дървеницата може да намали добивите 2 – 3 пъти. 

Кафявата мраморна дървеница е сериозен селскостопански вредител, като застрашава зеленчуковите, градинските, зърнените и декоративните култури. Активно се размножава през пролетта и яде издънки на млади растения от градински култури, като хранителната ѝ ниша в новите условия на местообитание в България е доста обширна: от овощните култури включват ябълки, круши, праскови, грозде, смокини, райска ябълка, лешници, от зеленчуци – домат, пипер, краставица, боб и царевица, а от декоративни и цветя – каталпа, пауловния, роза. 

По ябълките и крушовите дървета се образуват некрози по поразените тъкани, а под кожата се образува суха тъкан, подобна на памук. При грозде – плодовете не се развиват и падат. При лешниците уврежда ядките на етапа на млечно-восъчна зрялост, което води до спиране на развитието на ядката. А при смокините и райската ябълка води до недоразвитие и преждевременно окапване на плодовете. По пипера и доматите – на местата на пробиване се развива гниене. При царевица – зърната не се развиват на кочаните. Тя е от особено значение за лозарите и винопроизводителите, тъй като насекомото не само уврежда плодовете, но и влияе върху качеството на самото вино.

Снимка 2: Поражения от мраморна дървеница по домат. Източник: автора.

Продължителността и благоприятният сезон на растеж на насекомите оказват влияние върху селскостопанските загуби, като влияят на синхрона гостоприемник-култура и гъстотата на вредителите (Ziska et al. 2011). Например благоприятните абиотични условия, включително меки зими и ранно настъпване на пролетта, могат да доведат до масивни епидемии от насекоми-вредители през някои години. Климатът е добър индикатор за прогнози за инвазивен риск в континентален мащаб, тъй като инвазивните видове често са по-ограничени от климата, отколкото от биотичните взаимодействия.

Как да се борим с нея?

Единственият ефективен начин за борба и защита на растенията от кафявата мраморна дървеница е химическото третиране с пестициди, разрешени за употреба на територията на България:

  • Карате Зеон (активно вещество – ламбда-цихалотрин), концентрация на работния разтвор 40 мл на 100 литър вода, двукратно, ефективен срещу по-възрастни ларви и възрастни дървеници;
  • Сред пестицидите от биологичен произход са важни препаратите от гъбични щамове на Beauveria bassiana, които са показали висока ефективност срещу ларви и възрастни.

Обръщаме внимание на земеделските производители, че използването на пестициди е най-ефективно през пролетта, когато се развива първото поколение на неприятеля, което локализира разпространението на популацията и намалява числеността както на първото поколение, така и на следващите, а също и намалява разходите за защитни мерки.

В жилищни райони се препоръчва да се събират насекоми с прахосмукачка и след това да се унищожават. При масово натрупване на насекоми в нежилищни помещения, третирайте с един от гореизброените препарати, като е важно да се има предвид, че за здравни и учебни заведения е необходимо предварително одобрение и разрешение за ползване. 

Най-разумният отговор в светлината на несигурността, свързана с изменението на климата, може да бъде да се образова широката общественост за заплахите, причинени от този вид и да се организира ефективна система за ранно предупреждение чрез гражданска наука в региони, които понастоящем са изложени на висок риск от установяване на дървеницата, както и райони, за които се предвижда да станат подходящи за този вид в бъдеще.

Автор: Роман Рачков / Климатека

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

В статията са използвани материали от:

  1. Tobin, P. C. , Nagarkatti 2008 Historical and projected interactions between climate change and insect voltinism in a multivoltine species
  2. Ziska, L. H., Blumenthal D. M., Runion G. B. , Hunt E. R. Jr , and Diaz-Soltero H. . 2011. Invasive species and climate change: an agronomic perspective. Clim. Change
  3. THE INVASIVE BROWN MARMORATED STINK BUG HALYOMORPHA HALYS (STÅL, 1855) (HETEROPTERA: PENTATOMIDAE) ALREADY IN BULGARIA, Nikolay Simov , 2016, Eclogica Montenegrina