От гледна точка на ботаниката плодът на динята също е бери, защото има мека и сочна сърцевина и дебела кора.
Днес дините са лакомство, което похапваме с удоволствие в горещите летни дни. Но първоначално те са били засаждани със съвсем различна, по-скоро практична цел. Едни от първите свидетелства за отглеждането на дини се срещат в египетските йероглифи отпреди 5000 години (дори има доказателства, че древните египтяни са използвали диня за украса на гробовете си!). По-късно дините се споменават и в културите на Азия, Индия и Средиземноморието.
При първото си пътешествие в Южна Африка (1849 – 1873) прочутият шотландски изследовател Дейвид Ливингстън открил поле с дини в пустинята Калахари. В много сухи райони на Африка динята се използвала не просто за храна, но и като източник на вода - известно е, че 90% от съдържанието й е водно. Пътешествениците дори я носели със себе си на експедициите си вместо бутилки с вода.
Друго важно предимство на динята е, че от нея не се изхвърля нищо и всичките ѝ части са годни за консумация.
Освен че се яде крехката й сърцевина, семената на динята се пържат, а от кората й се прави конфитюр или се осоляват.
