Безсмъртната медуза е наречена така, защото на теория може да живее вечно. Доколкото ни е известно, някои от тези малки, полупрозрачни създания се носят по течението още отпреди изчезването на динозаврите, преди около 66 милиона години.

Това може да звучи като измислица, но потенциалът за живот в продължение на милиони години е в рамките на биологията - поне за този любопитен вид.

Безсмъртната медуза. Източник: Karen Obsorn/Wikimedia Commons/ CC0 1.0

Когато безсмъртна медуза (Turritopsis dohrnii) остарее или се нарани, видът може да избегне смъртта, като се върне към стадия на бебешки полип. Тя прави това, като поглъща пипалата си и почива като петно от недиференцирани клетки някъде на морското дъно.

Впоследствие младият полип може да поникне и да създаде нови възрастни форми, всяка от които е по-малка от нокътя на малкия ви пръст, когато е напълно пораснала.

По-важното е, че тези зрели пъпки са генетично идентични с полипа.

Жизненият цикъл на безсмъртната медуза. Източник: Royal Society of Biology

Този „обратен“ жизнен цикъл дава на хидрозоята прозвището "медузата на Бенджамин Бътън" - аналогия с измисления герой на Ф. Скот Фицджералд, който се ражда стар и умира млад.

Съществото е описано за първи път от учени през 1883 г., но едва век по-късно експертите случайно откриват вечния му жизнен цикъл, докато го държат в плен.

В годините след това проучванията показват, че колониите от безсмъртни медузи, държани в лаборатория, могат да се върнат в стадий на полип и да започнат живот отново до 10 пъти в рамките на две години.

Безсмъртната медуза е единственият известен вид, който може да се подмладява след полово размножаване, което я прави "биологично безсмъртна".

Макар да се смята, че видът произхожда от Средиземно море, сега той е разпространен във всички океани по света.

Въпреки че днес се среща почти навсякъде, експертите все още не разбират как тази медуза живее толкова дълго. През 2022 г. геномни изследвания на рода идентифицираха не по-малко от хиляда гена, свързани със стареенето и възстановяването на ДНК.

Ако учените успеят да разберат кои гени присъстват или липсват при безсмъртната медуза в сравнение с нейните роднини, това би могло да разкрие клетъчните механизми зад вечния ѝ живот.

Млад представител на вида. Източник: Maria Pascual-Torner

През 2019 г. учените за първи път сравняват генетичната експресия на клетки от безсмъртен полип на медуза с новородена възрастна "медуза" с пипала и камбанка.

Те откриват разлики в начина, по който функционират някои клетки, което предполага, че специализираните клетки се препрограмират по някакъв начин, подобно на връщане на часовника назад във времето.

Това не означава, че безсмъртните медузи никога не могат да умрат; те все още могат да починат от нараняване или глад. Но възможността за живот за тези същества продължава да съществува така, както при никой друг организъм.

"Поуката от Turritopsis е дълбока", пише зоологът Фердинандо Боеро, който ръководи лабораторията, открила за първи път безсмъртния живот на медузите през 90-те години на миналия век: "... ако изследваме биоразнообразието, ще открием изключителни организми, които правят изключителни неща."

Източник: Science Alert