Австрийски учени откриха, че бактерия, съществуваща в храносмилателната система на кравите, може да разгражда пластмаса и притежава потенциала да се превърне в мощно оръжие в битката със замърсяването с този тип продукти. Първоначалните открития на специалистите са публикувани в научното издание Frontiers in Bioengineering and Biotechnology.

Диетата на кравите така или иначе се състои от естествен растителен полиестер. Ето защо изследователите са предполагали, че съществува механизъм в рамките на стомасите на тези животни, който може да осъществява полиестерна хидролиза – химическа реакция, която разлага подобен тип материали. Идеята е следната – ако могат да разлагат този биологичен полиестер, то дали няма да се справят не по-малко успешно и с изкуствения?

„В търбуха живее огромно микробно общество и то е отговорно за храносмилането на храната при животните“, коментира д-р Дорис Рубич от Университета за природни ресурси и науки за живота във Виена.

След като идентифицират тези бактерии в търбуха (първото и най-голямо предстомашие на многокамерния стомах при преживните животни), д-р Рубич и колегите ѝ се заемат със задачата да проверят способността им да разграждат полиетиленов терефталат (PET) – най-често срещания термопласт от семейството на полиестера. Освен това тестват и два други вида пластмаса – полибутилентерефталат (PBT), използван при найлоновите торбички, и полиетилен-фурандикарбоксилат (PEF), създаван от захари, извлечени от растенията.

Проби и от трите пластмаси са поставени в инкубирана стомашна течност. Те или са стрити на прах, или са превърнати във фолио.

Оказва се, че и трите пластмаси могат да бъдат разградени от микроорганизмите от кравешки стомаси в лабораторните условия, като пластмасовите прахове се разграждат по-бързо от пластмасовото фолио. Това обаче не е особено изненадващо, като се има предвид, че колкото по-голяма е повърхностната площ на реагента, толкова по-бързо настъпва и химическата реакция.

Екипът забелязва, че реакциите в стомашната течност са далеч по-ефективни спрямо изследванията, проучващи способността на един-единствен микроорганизъм да разгражда пластмаса. Специалистите смятат, че това се дължи на факта, че условията в течността са далеч по-благоприятни за подобно нещо. Деградацията на пластмасата вероятно се свежда до работата на множество ензими, трудещи се на пълни обороти благодарение на свойствата на течността.

Екипът предупреждава, че тяхното откритие е крачка напред в правилната посока, но не и цял нов и напълно работещ подход в битката със замърсяването с пластмаса. Макар и течността да може да разгражда пластмасата, рециклирането вероятно е по-лесният вариант (поне засега). Не е изключено да съществува и по-различен метод, който в дългосрочен план да е по-евтин.

Екипът ще продължи да проучва този подход и същевременно с това ще анализира микробните общества, които могат а бъдат използвани в индустриалните процеси далеч по-екосъобразно.

Източник: IFLScience