Чудили ли сте се някога как би изглеждал светът, ако всички [хора] изчезнат внезапно?

Какво ще се случи с всичките ни вещи? С домовете ни, с нашите училища, квартали и градове? Кой ще храни кучето? Кой ще коси тревата? Въпреки че краят на човечеството е често срещана тема във филмите, сериалите и книгите, тя продължава да бъде сравнително странна.

Аз обаче съм доцент по градски дизайн – т.е. човек, който помага на градове де да планират как биха изглеждали техните общности. И като такъв понякога ми се налага да мисля за подобни сценарии.

Толкова много тишина

Ако хората просто изчезнат от този свят и вие бихте могли да се върнете на Земята една година по-късно, за да видите какво се е случило, първото нещо, което ще ви направи впечатление, няма да бъде регистрирано от очите ви.

Ще го усетите с ушите си.

Светът ще затихне. И вие ще осъзнаете колко много шум всъщност произвеждат хората. Нашите сгради са шумни. Колите ни са шумни. Небесата ни са шумни. Целият този шум ще стихне.

Ще забележите времето. След година без хора небето ще е станало по-синьо, а въздухът – по-чист. Вятърът и дъждът ще почистват повърхността на Земята, целият смог и прах, който хората създават, ще са изчезнали.

Не след дълго дивите животни ще посетят някогашните ни изпълнени с живот градове. Снимка: Unsplash

Дом, мил дом

Представете си своя дом, който една година е бил необезпокояван от никого.

Влезте в него – и дано не сте жадни, защото от чешмите няма да тече каквато и да било вода. Водните системи трябва да изпомпват постоянно. Ако няма кой да управлява тези машини в обществения водоизточник, тогава няма да има и вода.

Но водата, която е била в тръбите, когато всички са изчезнали, все още е се е намирала там при настъпването на първата зима – съответно при първото застудяване студеният въздух я е замразил в тръбите и те са се спукали.

Няма да има и електричество. Електроцентралите ще спрат да работят, защото няма да има кой да ги наблюдава и да поддържа запасите от гориво. Така че домът ви ще тъне в мрак – без осветление, телевизия, телефони или компютри.

Домът ви ще е прашен. Всъщност във въздуха постоянно е пълно с прах, но ние не го забелязваме, тъй като климатичните системи и отоплителните уреди го раздухват постоянно. Когато се движите из дома си, вие също разбутвате прахта. Но веднъж щом всичко това приключи, въздухът ще е застинал и прахта ще е покрила всичко.

Тревата в градината ви ще е израснала – толкова много, че в един момент дори ще спре. Ще се появят нови плевели и те ще са навсякъде.

В градината ви ще изникнат множество растения, които никога досега не сте виждали. Всеки път когато дърво пусне свое семе, е възможно да израсне малка фиданка. Никой няма да е там, за да я извади или отсече.

Ще забележите, че наоколо жужат много повече буболечки. Не забравяйте, че хората са готови на всичко, за да се отърват от тях. Пръскат въздуха и земята със спрей срещу насекоми. Премахват местообитанията на буболечките. Поставят мрежи на прозорците. И ако това не помогне, ги размазват.

Без хората, вършещи всичко това, буболечките ще се завърнат. Те отново ще царуват необезпокоявани над света.

С течение на времето пътищата ще започнат да се рушат. Снимка: Unsplash

На улицата, която живеете

Из вашия квартал ще се разхождат животинки – ще се оглеждат и ще се чудят [какво се е случило].

Първо малките – мишки, мармоти, еноти, скунксове, лисици и бобри. Последното може и да ви изненадва, но някога Северна Америка е била пълна с бобри.

По-късно ще се появят и по-големите животни – елени, койоти и понякога и мечки. Може би не през първата година, но след време.

Без електрическо осветление ритъмът на естествения свят ще се завърне. Единствената светлина ще идва от Слънцето, Луната и звездите. Нощните животни ще се чувстват добре от факта, че са си възвърнали тъмното небе.

Пожари ще бушуват често. Мълния може да удари дърво или да падне в полето и да подпали храст или пък да удари къщи и сгради. Без да има хора, които да ги гасят, тези пожари ще продължават докато не утихнат от само себе си.

Из града ви

Само след една година бетонът- пътища, магистрали, мостове и сгради - ще изглежда по същия начин.

Ако се върнете, да речем, след десетилетие, той вече ще се е пропукал, а през цепнатините ще са се промъкнали малки растения. Това се случва, тъй като Земята се движи постоянно. Това движение поражда натиск, а натискът – пукнатини. В крайна сметка пътищата ще се напукат толкова много, че ще приличат на счупено стъкло, и през тях ще израснат дори дървета.

Мостовете с метални крака бавно ще започнат да ръждясват. Гредите и болтовете, които ги поддържат, също. Но големите бетонни мостове и междущатските магистрали (също от бетон) ще издържат векове.

Язовирите и дигите, които хората са построили на реките и потоците по света, ще ерозират. Фермите ще бъдат погълнати от природата. Растенията, които ядем, ще започнат да изчезват. Вече няма да има особено много царевица, картофи или домати.

Фермерските животни ще станат лесна плячка за мечки, койоти, вълци и пантери. А домашните любимци? Котките ще станат диви - т.е. ще се превърнат в дива природа, макар че много от тях ще станат жертва на по-големи животни. Повечето кучета също няма да оцелеят.

Досущ като древен Рим

След хиляда години светът, който си спомняте, все още ще бъде бегло разпознаваем. Някои неща ще се запазят – това ще зависи [до голяма степен] от материалите, от които са направени, от климата, в който се намират, [както] и от чистия късмет. Може би някоя жилищна сграда тук, един киносалон или рушащ се търговски център там [в далечината] ще продължават да се извисяват като паметници на една изгубена цивилизация. Римската империя е рухнала преди повече от 1500 години, но някои останки от нея можете да видите и днес.

Ако не друго, то внезапното изчезване на хората от света би разкрило нещо за начина, по който сме се отнасяли към Земята. Също така би ни показало, че светът, който имаме днес, не може да оцелее без нас и че ние не можем да оцелеем, ако не се грижим за него. За да продължи да функционира, цивилизацията - както всяко друго нещо - изисква постоянна поддръжка.

Автор: Карлтън Басмаджян (Carlton Basmajian), доцент по обществено и регионално планиране, градски дизайн, Държавен университет на Айова (Iowa State University).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейния автор. Прочетете оригиналната статия тук.