Според учени от университета Хадаса в Йерусалим може да се окаже вярно, че хората при близко-до-смъртта преживяване виждат целия си живот като на лента. Но вместо да видят живота си в хронологичен ред като на кино участиците в изследването са видяли събитията от живота си като в безвремие.

“Нямаше линейна прогресия, имаше липса на времеви ограничения. Събитията не бяха в пространството и времето и затова въпросите, които обикновено задаваме за техния ред, са невъзможни за отговаряне,” е обяснил един от седемте участници в изследването.

“И момент, и хиляди години, и двете и никое едно от тях. Всичко стана наведнъж, сякаш едни от моите събития в живота се случваха едновременно с всички други, въпреки, че моя човешки мозък ги разделяше на отделни и подредени събития.”

Според учените тези преживявания може би са свързани с онези дялове от мозъка, които са свързани със запазването на спомените като префронталния и париеталните кортекси.

“Според нас резултатите от изследването показват, че представа от спомени за реалния живот съществуват в когнитивната система като континуум и мога да бъдат “извикани” в условия на краен психологически и физиологически стрес,” обясняват учените от екипа. 

Източник: Unexplained Mysteries