Наричат го „мъжа, който проправя тунел в самата материя на Бог”. Създател на модерната атомна физика, предшественик на ядрената епоха. Айнщайн му слага етикета „втория Нютон”. Изобретател, експериментатор и фермерско момче от Нова Зеландия. Това е той - Ърнест Ръдърфорд. Неговият път от провинциалното детство към безсмъртието е забележителен.

Ръдърфорд е роден в Спринг Гроув (сега Брайтуотър) близо до гр. Нелсън, Нова Зеландия, през 1871 г. Той е едно от 12-те деца на Джеймс Ръдърфорд – фермер, механик и майстор каруцар, и съпругата му Марта. Родителите му са английски преселници, които живеят сравнително бедно, но много ценят „знанието като сила”. Те подкрепят малките местни училища и записват в тях Ърни, братята и сестрите му. Държат да образоват децата си и са щастливи, когато виждат, че още в ранните си ученически години синът им показва умения по аритметика и голямо научно любопитство. 

История, разказвана от местните хора в Брайтуотър, гласи: Една нощ Джеймс Ръдърфорд се събудил от шума на гръмотевична буря и с изненада открил, че синът му Ърнест е буден и си шепне нещо. „Какво правиш, момчето ми?”, попитал разтревожен бащата.

„Броя – отвърнало детето. –

Ако преброиш секундите между светкавицата и гърма и сложиш по 1200 фута (365 м) за всяка секунда, в която звукът пътува, можеш да разбереш колко е далеч центърът на бурята.”

За будните деца от бедни, многолюдни семейства като Ърнест имало само един начин да продължат обучението си – като спечелят стипендия. За радост в живота си Ръдърфорд е бил отличаван за знанията си неведнъж. Всъщност по този начин той си проправя път в науката. От втория си опит младежът печели стипендия и се записва в колежа на Нелсън. Там получава най-високи оценки по всички предмети и през последната година от обучението си взема една от десетте национални образователни стипендии за млади хора. Премества се в Кентърбърийския колеж към Университета на Нова Зеландия в Крайстчърч и става магистър по математика и физика.

Там талантът му на експериментатор започва да се проявява. Ръдърфорд разработва машина, която измерва времето с точност до стотици хилядни от секундата. С нея доказва, че е възможно желязото да бъде намагнетизирано от високочестотен ток.

През 1895 г. Университетът в Кеймбридж обявява стипендия за даровити студенти от далечните краища на империята. Ръдърфорд я получава и това е голям пробив за времето си.

Той става един от първите чуждестранни студенти

в престижното учебно заведение в Англия. Избира да работи в лабораторията на проф. Джоузеф Джон Томсън. Две години по-късно ръководителят му открива електрона - първия обект, по-малък от атома. Когато се присъединява към екипа му, Ръдърфорд го впечатлява с упорството, ентусиазма и свежия си подход. Става най-изявеният му ученик.

През 1898 г. по препоръка и настояване на самия Томсън Ръдърфорд се премества в университета „Макгил” в Монреал, Канада, където му е предложено да стане професор по физика. Деветте години, които прекарва там, се отличават с две големи събития в живота му. Тогава той най-сетне успява да се почувства материално осигурен и предлага брак на дългогодишната си годеница Мери от Крайстчърч. В първата година на 20. век се ражда единствената им дъщеря Ейлийн. Освен това в „Макгил” той прави първото от трите си големи открития:

доказва, че атомите са делими.

До този момент учените ги смятат за неразрушими елементи. Названието атом идва от гръцката дума tomos – разделям, и представката „а”, която означава „не”, т.е. отрицание. Ръдърфорд изследва веществата, които по естествен път изпускат лъчи (вече познати като радиоактивни благодарение на Антоан Бекерел), и установява, че тези лъчи са три вида: алфа, бета и гама.

Заедно с големия английски химик Фредерик Соди той открива, че някои тежки атоми естествено се разлагат на по-леки. През 1904 г. пише книга на тази тема - „Радиоактивност”. Според него радиоактивността е процес, в който атомите на един елемент спонтанно се разпадат в атоми на изцяло друг елемент, които също са радиоактивни. Четири години по-късно за труда си по разпадането на елементите и химията на радиоактивните вещества е удостоен с Нобелова награда за химия.

В „Макгил” Ръдърфорд разработва няколко интересни устройства,

включително апарат, който измерва вибрациите на колите от улицата, и друг, който позволява на влаковете да сигнализират до гарите чрез безжична телеграфия. Към 1907 г. 36-годишният учен се връща в Англия и започва да работи като ръководител на лабораторията по физика в Манчестърския университет. Там оспорва идеята на Бекерел за това как алфа-частиците реагират, когато са излъчени от радиоактивния материал.