Може и да не го забележите веднага, но всъщност в някои отношения двете ни ноздри работят независимо една от друга и имат отделно обоняние.

До това заключение достига ново проучване на изследователи от САЩ, което може да потенциално да хвърли повече светлина върху мозъка и начина, по който специфичните миризми биват обработвани.

Откритията се основават на по-ранни проучвания върху животни и хора, които показват, че мозъкът ни може да е способен да обработва поотделно данните, постъпващи от различните ноздри, както и да ги синтезира в едно цяло.

"Въпреки обширната работа върху начините, по които обонятелната система реагира на миризми, сравнително малко се знае за това как информацията от двете ноздри се интегрира и диференцира в човешката обонятелна система", пишат изследователите в публикувания си научен труд.

За да разгледат по-отблизо „стерео“ обонянието, изследователите от Университета на Пенсилвания, Неврологичния институт "Бароу" и Държавния университет на Охайо прибягват до помощта на 10 пациенти с епилепсия, на които вече са имплантирани електроди в мозъка.

По време на всеки един от експериментите учените подканват участниците да вдишат три различни аромата, както и чист въздух, по отделно с всяка ноздра и с двете едновременно. Няколко секунди по-късно човекът е подканен да идентифицира миризмата, след което да посочи коя ноздра е използвал, за да я открие - лявата, дясната или и двете. Междувременно изследователите събират данни за реакцията на мозъка чрез електродите.

Екипът успява да направи редица интересни наблюдения. Например когато една и съща миризма е представена последователно на всяка ноздра, мозъчната активност е сходна, но не идентична, което предполага известна независимост.

Нещо повече, усещането за миризма през две ноздри заедно предизвиква два различни прилива на активност. Макар че закъснението между тях е много кратко, то е налице и изследователите предполагат, че това отново показва, че ноздрите не винаги са в унисон.

Когато става дума за идентифицирането на миризми и по-бързото им разпознаване, участниците в експеримента се справят по-добре, когато миризмата е поднесена и на двете ноздри едновременно. Това от своя страна подсказва, че (подобно на очите и ушите) при всички положения две е по-добре от едно.

Анализът се концентрира върху областта на пириформената кора (ПК) на мозъка, където се обработва и интерпретира усещането за миризма. Както вече знаем, различните ни сетива също са тясно свързани помежду си, което означава, че откритията могат да имат значение и извън сферата на обонянието.

По-ранни изследвания показват, че плъховете могат да усещат "стерео", като използват и двете ноздри, за да определят откъде идва дадена миризма. Екипът на новото изследване иска да проучи дали това се случва и при хората и как разликите във времето и "кодирането на миризмите" в ноздрите се отразяват на мозъка.

"Информацията за миризми, постъпваща от двете ноздри, е времево разделена в пириформената кора на човека", пишат изследователите в публикувания научен труд.

"Нашите констатации имат важни последици за кодирането на миризми в обонятелната система и предоставят доказателства, че човешката ПК поддържа различни представи за информацията за миризмата, произтичаща от всяка ноздра, чрез времева сегрегация."

Изследването е публикувано в Current Biology.

Източник: Science Alert