Генетичният анализ може да даде ценна информация в много области на науката - от криминалистиката до историята. Благодарение на него съвсем наскоро учени установиха със сигурност, че петстотингодишният скелет, открит от археолози под автомобилен паркинг през 2016 година, принадлежи на английския крал Ричард ІІІ. Затова е любопитно какъв "срок на годност" има ДНК.
"Молекулата на живота" е крехка и с времето се разпада. Условията, необходими за живота - топлината, водата, слънчевата светлина и кислородът - ускоряват и разрушителните процеси, което може да направи генетичния материал непригоден за анализ в рамките на седмици, пише "MentalFloss".
Изчислено е, че при идеални условия ДНК може да издържи максимум един милион години.
Макар и наскоро един научен екип излезе с твърдението, че е открил генетичен материал, принадлежащ на праисторическа бактерия на възраст 419 милиона година години, много специалисти в областта оспорват резултата.
Най-старата ДНК досега е открита в Гренландия под километър и половина лед - идеалният фризер за запазване на ДНК. Пробите на възраст от 450 000 до 800 000 години, показват, че ледената площ е била покрита със зелена растителност.
Що се отнася до човешката ДНК, най-старата ДНК проба, принадлежала на неандерталец, е на 100 000 години - открита е в пещера в Белгия.
Най-трайната ДНК на човек е открита в североизточна Испания, на възраст 7000 години. И в двата случая става дума за митохондриална ДНК - за разлика от тази, която се намира в клетъчното ядро. Тя е налична в по-големи количества, което увеличава шансовете й за оцеляване.
