Ново проучване, проведено върху човешки клетъчни култури и мишки, установява, че химикалите, които се съдържат в често срещани домакински дезинфектанти, лепила и мебелен текстил, могат да увредят поддържащите клетки в мозъка по време на критични етапи от тяхното развитие.
Ерин Кон, молекулярен биолог в Case Western Reserve University в Охайо, и колегите ѝ решават да проучат 1823 съединения с неизвестна токсичност, открити в околната среда. Те идентифицират два класа химикали, които или убиват, или спират съзряването на клетки, наречени олигодендроцити, в лабораторни условия.
Олигодендроцитите са вид неврологични поддържащи клетки. Те се увиват около невроните и образуват изолираща обвивка, която поддържа високата скорост на мозъчните сигнали.
Един от двата идентифицирани химични класа са четвъртични съединения. Те се използват в дезинфекциращи спрейове, кърпички и дезинфектанти за ръце, както и в продукти за лична хигиена като паста за зъби и вода за уста, за да убиват бактерии и вируси, и могат да бъдат погълнати или вдишани, ако се използват неправилно или в лошо проветрени помещения.
Другият клас съединения са органофосфатите. Те служат като забавители на горенето и често се срещат в текстил, лепила и домакински предмети като мебели и електроника. Освен това могат да се "изхвърлят" във въздуха на помещенията, в които обикновено прекарваме време. Тъй като са мастноразтворими, фосфорорганичните съединения могат да се абсорбират през кожата и потенциално да попаднат в мозъка.
При експерименти с мишки, на малките, на които е дадена перорална доза от едно от трите кватернерни съединения, са открити нива на тези химикали в мозъчната им тъкан дни по-късно, което предполага, че съединенията могат да преминат кръвно-мозъчната бариера - защитната крепост между кръвния поток и мозъчните клетки.
Животните също така са имали намален брой олигодендроцити в мозъка си след 10 дневни дози от едно конкретно четвъртично съединение, цетилпиридиниев хлорид, администрирано в ключов период от развитието на мозъка, започващ пет дни след раждането.
Подобни ефекти се наблюдават и при мозъчните органоиди - струпвания на човешки стволови клетки, отглеждани в блюдо и накарани да се държат като развиваща се мозъчна тъкан.
"Открихме, че олигодендроцитите - но не и други мозъчни клетки - са изненадващо уязвими към четвъртични амониеви съединения и органофосфатни забавители на горенето", казва Кон.
Експертите обаче не са непременно разтревожени от резултатите от това лабораторно изследване, при което клетките и мишките са третирани с концентрации, по-високи от тези, на които обикновено са изложени хората, и по начини, които не отразяват начина, по който хората биха влезли в контакт с тези химикали.
"Въпросът не е дали нещо е токсично или не, а дали е токсично при условията, на които е вероятно да бъдем изложени", казва химикът по околна среда Оливър Джоунс от университета RMIT в Мелбърн, Австралия.
"В този случай авторите са изложили клетките в блюдо на Петри на сравнително голямо количество от тези съединения, с което хората принципно не се сблъскват обикновено – нито като дозиране, нито като продължителност на излагане.“
Знаем обаче, че някои хора, като например чистачките в училищата и болниците, лицата, полагащи грижи за деца, и хората в местата за лишаване от свобода, са по-силно изложени на кватернерни съединения, отколкото други, тъй като в тези среди обикновено се използват дезинфектанти с промишлена сила.
Нещо повече, доскоро изследванията на токсичността на четвъртични съединения се основаваха на проучвания върху животни и клетки.
Сега обаче проучванията изследват въздействието върху здравето на хората и установяват, че по време на пандемията нивата на четвъртични съединения в кръвта на хората са двойно по-високи, отколкото преди това - вероятно поради широкото използване на дезинфектанти.
Това накара някои изследователи да определят тези химикали като "клас на нововъзникваща загриженост", като отбелязват предизвикателствата пред пълното разбиране на рисковете за човешкото здраве, свързани с тези съединения, поради огромното им структурно разнообразие.
Подобна е ситуацията и с органофосфатните забавители на горенето, които са често срещани в околната среда, както и в човешката кръв, урина, плацентарна тъкан и кърма.
В своето проучване Кон и колегите ѝ анализират нивата на един метаболит на забавителя на горенето - BDCIPP, в проби от урина на деца, събрани в рамките на Националното изследване на здравето и храненето на CDC на САЩ между 2013 и 2018 г.
При почти всички 1763 деца на възраст от 3 до 11 години в урината им е открит BDCIPP. При тези с най-високи нива вероятността да получат неблагоприятни последици за невроразвитието, като двигателни дисфункции или изисквания за образователна помощ, е била два и шест пъти по-голяма от тази при тези с ниска експозиция.
Но данните от наблюденията могат да посочат само асоциации, а не преки причини, и в разбирането ни за това как тези химикали влияят на хората остават големи пропуски, тъй като подобно на това проучване повечето данни идват от животни и клетки.
Това е достатъчна причина да продължим да изследваме здравните ефекти на тези съединения, особено при децата, твърдят Кон и колегите ѝ: "Развиващата се централна нервна система е особено чувствителна към въздействията на околната среда, а излагането на химикали може да бъде особено вредно за децата, ако се случи в критични периоди от развитието."
Изследването е публикувано в Nature Neuroscience.
Източник: Science Alert
