Разказът на Георги Ганецовски потвърждава, че еволюцията на тази култура се открива и в артефактите от Врачанския район.

„Става въпрос за най-ранната земеделска цивилизация, възникнала на Балканския полуостров, чийто център са нашите земи. Тя се появява още в края на седмото и началото на шестото хилядолетие пр.Хр.” При врачанското село Оходен Ганецовски открива раннонеолитен некропол и останки от култова постройка, която вероятно е представлявала храм на слънцето. (Повече за тези открития може да прочетете в “Обекти”, бр. 10, октомври 2010 г.) „Ако при Оходен е маркирано началото на тази цивилизация, то хиляда години по-късно, в началото на петото хилядолетие, археологически е засвидетелствана кулминацията в нейното развитие. Тя се отбелязва с два съществени момента – единият е

влизането в употреба на най-ранния метал -

медта, а другото са тези първи опити за предаване на конкретна информация чрез знаци. Ние ги намираме върху глина по простата причина, че глината е един от най-устойчивите материали, който преодолява разрухата на хилядолетията. Допускаме, че подобни знаци са били изрязвани и върху дърво и изписвани върху кожа, но тези материали за съжаление не са се запазили”, обяснява Ганецовски. 

Макар и първите опити за предаване на информация чрез знаци да са масово засвидетелствани по артефакти от началото на петото хилядолетие пр.Хр., при разкопките на много по-ранното селище археолозите се натъкват на изненада.

„Наскоро открихме и публикувахме един много интересен артефакт – дъно от глинен съд, за съжаление не цяло, с врязан знак на него, открит в раннонеолитното селище при Оходен.

То се датира 1000 години по-рано,

така че засега можем да приемем, че първите опити за нанасяне на знаци са още по-древни. Хиляда години по-късно говорим за много по-широко разпространение, наистина бум в тази протописменост.”

Проблемът е, че ако тези знаци са писменост, те трябва да бъдат разчетени. Тук възникват най-големите спорове и се раждат най-смелите хипотези.

Опити за разчитане. „Първата публикация излиза в сп. „Археология” непосредствено след откритието. Там е направен първият опит за тълкуване, интерпретация, че даже и прочит на тези знаци.

Става въпрос за молитва, отправена със защитна цел – относно земеделието и реколтата”, отбелязва Георги Ганецовски.

Статията на Богдан Николов поставя начало на опитите за разчитане на символите върху плочката от Градешница и печата от Караново. Прочутият български езиковед акад. Владимир Георгиев, който е изучавал тези знаци, уверено ги нарича „писменост”.

Проф. Васил Николов, експерт в областта на праисторията и бивш директор на Националния археологически институт с музей към БАН, има друга версия за характера на знаците. Според него, ако стилизираната човешка фигура, изрисувана „на гърба” на плочката, застане с главата нагоре, плочката трябва да се гледа в хоризонтално положение и знаците от „лицевата страна” трябва да се четат в колони, а не в редици. Проф. Николов смята, че символите представляват

схематичен модел на лунния цикъл: на четирите фази на цикъла съответстват четирите колони от знаци.

Има и любителски опити за разчитане, разказва Ганецовски. „Николай Панайотов от Варна обявява, че това е най-ранната еврейска писменост, молба към най-старото еврейско божество Ел.” Бомбастично! Според Ганецовски по-сериозен прочит има д-р Стефан Гайдарски, работещ в Америка, известен като Стефан Гайд.