Oт най-древни времена хората изпитвали желание да се противопоставят на предлаганите от историци, археолози и антрополози официални версии за своето минало и да оставят фантазията си да прехвърли желания мост между прозаичното настояще и една епоха, в която тревата била по-зелена, строежите – по-масивни, технологиите - по-загадъчни.

Недоверието в официалните версии, разбира се, е привлекателно, когато става въпрос за просветени умове, за които раждането на нови и тайнствени исторически обекти е начин за поучително навлизане в наболелите проблеми на времето. Такъв бил Платон, чиято Атлантида и досега стои на запазеното си челно място в света на мистериите и в хронологията на неизвестните отминали събития. Тайнствената и невероятно напреднала цивилизация, която разцъфтявала, удивлявала, омайвала, а след това била потопена в Атлантика десетина хиляди години преди наченките на каквато и да е цивилизация в Европа, стои като основен пример, когато се говори за мистериозния произход на човечеството. Но началото, изглежда, е друго – затова с право можем да наречем Лемурия загадка на загадките.

Раждането на цивилизациите – трудният начин.

През 1876 г. Хайнрих Шлиман разкопава край хълма Хисарлъка в Турция това, което ще се окаже древна Троя. По-късните разкопки във вътрешността на Анадола ще потвърдят идентификацията, изваждайки на бял свят многобройни свидетелства под формата на надписани глинени плочки за съществуването на голям и могъщ град на Анатолийското крайбрежие.

На една пъстра група от приключенци (сред които английски шпионин, немски учител и френски дипломат) дължим разкриването на асиро-вавилонската култура, а в перспектива - и на културата на цяла Месопотамия. Също и тоновете плочки с клинописно писмо, криещи още много от тайните на най-ранните цивилизации на нашия свят.

През 1953 г. пък един професионален архитект и още по-професионален разбивач на кодове на име Майкъл Вентрис ще разчете микенско-минойското писмо и историята на Древна Гърция - и Европа ще стане с няколкостотин години по-стара.

Древни култури се откриват пред очите ни, могъщи цивилизации излизат от мрака, който жестоката история е спуснала над постиженията им – благодарение на упорития труд, на вглеждането в детайла, на радикалното нещотърсачество и внимателното класифициране на наличните данни. А най-вече благодарение на магията на писменото слово, прокарало окончателната граница между праисторията и цивилизоваността.

А можело и иначе…

Понякога обаче цивилизациите се раждат по друг начин. Например в магическата тишина на един хиндуистки манастир, където през 1868 г. английският полковник Джеймс Чърчуърд успява да спечели доверието на върховния жрец и да види със собствените си очи странен барелеф. Този барелеф разказва още по-странна история, потвърдена впоследствие от написаното в хиляди по думите на англичанина глинени плочки.

Това била историята на Му, или Лемурия – земя, неприличаща на нищо (освен на Атлантида), което някога е съществувало по земната повърхност. Тя била люлката на човешката цивилизация. Управлявали я царе-жреци, извисили човешкото познание до непознати и непостижими висоти. Му се намирала на огромна суша в Тихия океан - Райската градина, земята, на която великата Атлантида не е била нищо друго освен колония. И подобно на Атлантида била погълната от страшно стихийно бедствие преди около 12 хил. години.