Един от най-новите научни методи за лечение на рака се основава на популярния Троянски кон – изненадваща атака, която кара раковите клетки да се самоунищожават. При това без помощта на каквито и да било лекарства.

Как е възможно това? С помощта на наночастици, покрити със специфична аминокиселина, наречена Л-фенилаланин – това е една от няколкото аминокиселини, на които раковите клетки разчитат, за да се развиват. Л-фенилаланинът не се произвежда от тялото – той се абсорбира от месото и млечните продукти.

По време на тестове, проведени върху мишки, наночастицата, наречена Nano-pPAAM, убива конкретни ракови клетки изключително ефективно, „преструвайки се“ на полезната за тях аминокиселина.

Раковите клетки започват да се самоунищожават, когато наночастицата ускори до краен предел производството на определени химикали, известни като реактивни кислородни видове (ROS). Това е достатъчно, за да се унищожи конкретната ракова клетка, без здравите клетки в района да бъдат увредени.

„Напук на общоприетите подходи, нашият включва използването на наноматериал като лекарство вместо, а не като негов носител – коментира изследователят Далътн Тей от технологичния университет „Нанянг“ в Сингапур. – В нашия случай свойствата на Nano-pPAAM да подбира и убива раковите клетки, са напълно естествени – т.е. не е необходимо да бъдат активирани от някакъв външен стимул. Амикониселината Л-фенилаланин изпълнява ролята на Троянски кон – своеобразно наметало, което маскира скритото във вътрешността нанотерапевтично свойство.“

Nano-pPAAM успява да унищожи 80% от раковите клетки у мишки, страдащи от рак на гърдата, кожата и стомаха. Т.е. наночастицата е толкова ефективна, колкото и сегашните химиотерапии (но без всички неприятни странични ефекти). Въпреки че е опасна за раковите клетки, тя се базира на силициева наночастица, класифицирана като безопасна за хората от американските регулатори на храните.

Въпреки че на този етап са проведени тестове единствено върху мишки, първоначалните резултати са изключително обещаващи.

Изследването е публикувано в Small.