Миалгичният енцефаломиелит (МЕ), често известен и като синдром на хроничната умора (СХУ), вече засяга десетки милиони хора по света. Но според ново изследвание в близко бъдеще може да се сблъскаме с два пъти повече случаи.

В проучването на екип от Германия, публикувано в Internal Medicine, се казва, че дълготрайните ефекти на COVID-19 върху много хора биха могли да покрият диагностичните критерии за МЕ/СХУ. Въпреки че все още не е ясно дали дълготрайният COVID и МЕ/СХУ са едно и също, те имат достатъчно сходства, което означава, че броят на случаите на МЕ/СХУ може да нарасне значително през следващите години.

Клинично МЕ/СХУ се определя като умора, продължаваща поне шест месеца, както и непоносимост към физически упражнения. Въпреки това досега не е имало надежден начин за изследване на състоянието и различните му проявления.

Именно тук се появява проучване, проведено от експерти от Медицинския университет във Виена, Австрия. Настоящото второ идентифицира биомаркери в кръвта, които могат да бъдат свързани с МЕ/СХУ - специфични биологични знаци, за които тестовете могат да следят.

"В нашето проучване виждаме, че имунологичната оценка на пациентите с МЕ/СХУ е от решаващо значение", казва имунологът Ева Унтерсмайр-Елзенхубер от Медицинския университет във Виена.

Биомаркерите разграничават две различни групи хора с МЕ/СХУ в извадка от 39 възрастни: с отслабена имунна система и с проблеми с лигавицата на червата.

И двете здравословни усложнения са били свързвани и преди с МЕ/СХУ и дългия COVID, без да има ясни заключения за естеството на връзката. В този случай пациентите с имунен дефицит са показали намалени нива на протеин, наречен С4а, докато тези без имунен дефицит са имали проблеми с червата и по-високи нива на протеина, свързващ липополизахарида (LBP).

Откакто МЕ/СХУ се изследва като здравословно състояние, съществуват въпроси за потенциалните му връзки с вирусните инфекции. Въпреки че много хора със заболяването не могат да си спомнят лесно за период на предишно заболяване, значителен брой от тях развиват симптомите си, след като са се поддали на вирус, което подсказва за потенциална причина.

"Пациентите, страдащи от имунодефицит, се характеризират с променена вродена имунна функция", казва Унтерсмайр-Елзенхубер. "При пациенти с МЕ/СХУ с непокътната имунна система функцията на чревната бариера е намалена."

Ако в бъдеще се изследват тези протеини, здравните специалисти може да успеят да разберат по-добре някои от проблемите, които стоят зад диагнозата МЕ/СХУ, и да приспособят лечението към конкретните хора. Това също така дава възможност на изследователите да разгледат по-отблизо различните разновидности на МЕ/СХУ - тези, които биха могли да бъдат предизвикани от възпалителни реакции или от проблеми с пропускливите черва.

Все още не сме достигнали момента, в който ще можем да излекуваме МЕ/СХУ, но и това е напредък. Докато COVID продължава да оказва изтощително въздействие върху десетки милиони хора по света, болести като МЕ/СХУ, които изглежда се задействат от вируси, може да се влошат, преди да се подобрят.

"Необходимо е използването на стандартизирани методи за откриване, за да може изследванията бързо да се пренесат в клиниките", пишат изследователите в публикувания си документ.

Изследването е публикувано в Journal of Clinical Medicine.

Източник: Science Alert