Мнозина се оплакват, че се уморяват от хората, че продължителното общуване е „стресиращо“. Някои психолози смятат, че това е нормално и че всеки има право на свое лично пространство, в което може да  "да си почине" от другите, да "презареди батериите си".

Но въпросът е защо, докато контактуваме с другите, ние „изтощаваме своите батерии“ до такава степен? Какво ви кара да се напрягате толкова много, че искате да прекратите контакта, да избягате от него? Очевидно е, че това е силна, изтощителна съпротива, основаваща се на желанието да "превземем" събеседника, да утвърдим собствената си ценности като абсолютни и не съвсем съзнателното желание те да съответстват на определен идеал.

Тоест не другият човек е този, който ни лишава от сила, уморява (това е просто невъзможно), а ние самите, несъзнателно проявявайки двупосочна агресия в контакт с другите и със себе си. Тогава ние се освобождаваме от отговорност за саморазрушителното поведение и обвиняваме за умората си другия човек, някои дори могат да си помислят, че си имат работа с енергиен вампир.

Искам да анализирам малко по-подробно несъзнателната двупосочна агресия, която възниква в контакта с другите и ни "лишава" от енергия. Поставям думата "лишаване" в кавички, защото настоявам, че ние самите се лишаваме от енергия, проявявайки агресия срещу екзистенциалната реалност.

Първият вектор на агресия при контакт е агресията срещу другия. Другият човек е такъв, какъвто е. Той няма да стане по-различен. Той не може да ви "унищожи" чрез факта на своето съществуване и себеизява. Неговите възгледи, ценности, поведение – те са негов опит. Те не са нито по-добри, нито по-лоши от вашите.

Ако приемете другия напълно, като уникално явление, като част от реалността, която не се нуждае от вашето разрешение да бъде (защото вече е), тогава неговото присъствие не може да ви стресира и изтощи. Може да е безинтересен, но това е друга история, която можете да приключите спокойно и толкоз!

Но ако вие контактувате, като се опирате на своя мироглед, опит, ценности, сякаш се опитвате да промените другия, "да му промените мнението, да го пречупите, да го върнете в правия път“, тогава това ви изтощава и вие просто си правите мечешка услуга. Със своята юношеска незрялост и несъзнателно желание да "вземете надмощие", вие превръщате танца за двама, оживяващ съзнанието, в изтощителна битка за надмощие.

Вторият изтощителен вектор на агресията, който се проявява в контакта, е агресия срещу самия себе си - просто не можете да си позволите напълно да бъдете истински. Опитвате се да устоявате своята автентичност, да демонстрирате друг образ, да разчитате на някакъв въображаем Аз-идеал или съвършен модел на поведение, като по същество се "пречупвате и изтощавате", лишавайки се от енергия. А след това прехвърляте отговорността за изтощението върху събеседника и го обявявате за непоносим.

В обобщение – прилагам два примера за опустошителна агресия, които се проявяват при контакт:

Външна агресия: нощта е просто нощ. Тя не може да бъде уморителна и досадна, освен ако не искате веднага да я превърнете в ден.

Вътрешна агресия: нито едно от вашите чувства, поведение или външен вид сами по себе си не могат да ви потиснат, докато не пожелаете незабавно да ги обърнете напаки, като на практика извършите малко убийство на екзистенциално ниво.

Помагам на хората да отстранят несъзнателната, идеалистична агресия в контакта с екзистенциалната реалност, което води до свободно, спонтанно себеизразяване, освобождава вътрешните ресурси и прави отношенията с другите продуктивни и хармонични.

Автор: Олег Кононенко