Всеки родител се страхува за детето си. Общо взето си представяме най-ужасните сценарии – такива, каквито често надхвърлят всяка действителност.

Опитваме се да предпазим децата си – особено когато дойде време да се отделят от нас и да тръгнат на училище. Съвсем естествено искаме да ги подготвим за света, който ги очаква.

Не всички деца са добри и възпитани.

Не всички възрастни са добронамерени.

Уви, детето трябва да напусне красивия си свят на добрини и малко по малко да стане част от действителността, където невинаги доброто побеждава.

Когато дойде този момент, родителят обикновено провежда разговор с детето и дава за пример лошите герои от приказките.

Защо това е грешно?

Злодеят в детските книжки и като цяло в детската литература е представен много ясно и отчетливо – лош и заплашителен поглед, тъмни очила, маска, оръжие, съмнителни дрехи. Когато е внушен този образ на детето, е съвсем естествено то да е нащрек, когато види именно такъв типаж. Само че в живота престъпниците често не са нито мъже, нито облечени в тъмни дрехи, нито имат съмнителен вид.

Много често престъпниците, които доближават детето, имат миловидно изражение, приличат на майки и баби, тийнейджър дори, държат се дружелюбно, хитри са и се опитват да подмамят детето да тръгне с тях. А за да стане това, те трябва да ги спечелят на своя страна. И тук на помощ идват различни средства – „Майка ти те вика!“, „Татко ти ме изпрати да те заведа при него!“, „Ела да ти покажа какво имам в колата – страхотно коте, което ще ти дам да погалиш!“, „Обичаш ли бонбони? Ела ей там да те почерпя.“ И така нататък, и така нататък. Списъкът е безкраен.

В такъв случай родителят трябва да направи нещо друго – важно е да обясни на детето си, че външният вид може да лъже; не бива да се доверява на непознати; не бива да тръгва с човек, когото не познава, ако изрично и лично мама или тати не са го предупредили.

Невинаги зад усмивката се крие добър човек.

Никак не е приятно да учим децата си, че не бива да се доверяват на никого, но за да ги предпазим, е необходимо. Можем само да се надяваме, че когато растат, ще срещат повече добри, отколкото лоши хора по пътя си.

Цветелина Велчева