Боли ви, но се чувствате виновни. Това е доста странна комбинация, нали? Тя е част от тактиката на мълчаливеца. Той се опитва да ви накара да се запитате дали не влошавате нещата с думите си. В известен смисъл той се опитва да ви лиши от права, а опитите му оставят неприятен привкус.

Активното мълчание е като игра на гадаене, само че пред него сте с вързани очи, а човекът, който ви показва какво има предвид, стои с гръб към вас за всеки случай, за да не видите случайно нещо.

Не сте доволни от тази ситуация и инстинктивно искате да поправите нещата, но - тук е проблемът - мълчаливците ви поставят в положение, в което просто не знаете какво според тях сте направили погрешно. А може би те правят това с вас само защото искат да имат по-голям контрол върху връзката ви.

Ако ви притискат към активно мълчание, това ви лишава от всяко предимство, което може да имате предварително. Не можете да спечелите, независимо от това какво правите.

Ако приемете наложената ситуация да не знаете какво сте направили погрешно, да не знаете какво да кажете и дали изобщо трябва да казвате нещо, да не уважавате собствените си чувства, да ги отхвърляте като ненужни и да се съмнявате дали връзката ви има бъдеще, обзети от чувство за вина, че вие сте създали нарастващия разрив помежду ви, вие играете губеща игра. В крайна сметка не стигате доникъде, а безпомощно наблюдавате как връзката ви затъва.

За да излезете от омагьосания кръг на споровете, мълчанието и връщането в изходна позиция, за да се превърнете в човек, който е готов да направи първата крачка, за да разтопи леда, който държи връзката ви, се нуждаете от много търпение и желание да стигнете до истината - но трябва да го направите, иначе това ще продължи вечно.

Имайте предвид, че когато мълчаливецът, останал безразличен към всичките ви опити да установите диалог, изведнъж "омекне", "размрази се" и отново започне "снизходително" да общува с вас, като дори не казва какво го е обидило и не одобрява опитите ви да започнете разговор за това - това е просто поредната психологическа техника, чиято цел е да ви изпълни с още повече вина и да ви накара да си затворите очите за всички вреди, които цялата ситуация ви е причиняла.

Не усложнявайте ситуацията допълнително и това ще ви помогне да решите проблема

Истината е, че не можете да живеете нормално, като постоянно се чувствате така, сякаш, без да знаете, сте дали на любимия си човек неизвестна отрова, за която просто трябва да намерите противоотрова. Не окачвайте на шията си ярема на вината за нещо неизвестно.

Не го приемайте, не го превръщайте в част от себе си. И със сигурност не приемайте съзнателните или подсъзнателните опити на близки хора да ви контролират с мълчание като знак за вашата непълноценност, криворазбраност и гаднярска природа.

Знайте, че нищо от това, което сте направили, не заслужава да бъде третирано по този начин. Ако сте ядосани за нещо конкретно (и ви е казано защо), това е едно... Ако ви обсипват с презрение и гордо мълчание за някакво неизвестно прегрешение, това е друго.

Освен ако не сте наистина емоционално труден човек, физически или емоционален насилник или, да речем, пламенен манипулатор (в такъв случай наистина няма какво да си кажете освен "довиждане"), не сте направили нищо, за да заслужите мълчанието.

Единствената му цел е да ви изтощи с обвинителни погледи и измислено чувство за вина.

Има вероятност много хора (и добронамерени, и злонамерени, и просто шегуващи се) да са ви давали най-различни съвети по отношение на "играта, наречена любов"... и всички те първоначално са грешали, като са смятали, че любовта е просто игра.

Любовта (и пълноценното общуване, в този смисъл) не е игра, която има страни, зачита се и трябва да бъде спечелена.

За да бъдат връзките ни силни и пълноценни, има само две прости правила, които трябва да се спазват.

Бъдете добри един към друг.

Грижете се един за друг.

Това е всичко. Това не означава, че можете да изберете едно от тях - нужни са ви и двете, в противен случай рано или късно посоката на връзката ви ще се обърка и ще ви отведе направо в бездната.

А злонамереното мълчание противоречи и на двете правила едновременно. И без значение какво мисли Мик Джагър, пътят към щастието и удовлетворението може да започне с една проста дума... Кажете "здравей".

Може да е едно неловко "здравей", казано шепнешком или насила, няма никакво значение. Важното е, че някой го е казал. Някой от вас.

Осъзнали сте, че никой не може да прочете мислите ви, колкото и да ви се иска. Че изобщо не сте отворена книга (независимо какво си мислите за нивото си на емпатия и емоционална интелигентност). И че страхът и вината не са чувствата, които искате да предизвикате у близките си.

И вие, и половинката ви сте еднакво отговорни за това нещата да се получат... Освен ако, разбира се, двамата не сте имали основа, върху която си струва да се работи на първо място.

Житейските реалности са доста добра отправна точка за започване на разговор. Мълчание? Понякога то крещи по-силно от всякакви думи.

Изключения от правилото: кога мълчанието е правилният отговор

Има време и място за мълчание. Нещо повече, в някои ситуации мълчанието може да бъде препоръчителен начин на поведение.

В токсична връзка, в която едната страна посреща всяка стъпка към разрешаване на конфликта с ескалираща агресия и го прави постоянно, мълчанието може да е единствената възможност да се предпазите, докато търсите начин да прекратите връзката веднъж и завинаги.

В този случай мълчанието не е оръжие, а щит, който ви помага да се предпазите от яда на събеседника си, да се справите със ситуацията. Такова мълчание е защитна реакция и понякога може да бъде единственият начин по някакъв начин да се намали степента на напрежение.

Каква е разликата между настоящото мълчание и онова, за което говорихме по-горе?

Задайте си един прост въпрос: Какво се опитвате да постигнете, като мълчите? Опитвате ли се да защитите себе си или да нараните другия човек? Това е единствената разлика, която има значение.

Ако запазите тежко и агресивно мълчание, за да вземете надмощие в дадена ситуация, като същевременно причинявате емоционално страдание на другата страна, това е насилие.

Ако, от друга страна, запазите мълчание, за да избегнете риска от насилие, това е защита.

Активното мълчание се препоръчва и ако сте избягали от насилствена връзка с нарцисист или социопат. В този случай мълчанието се превръща в невидима граница, която ви предпазва да не попаднете отново под влиянието на този човек.

Източник: A Conscious Rethink