Знаете ли, че рекордът за най-голяма прегръдка се държи от скаутите в Португалия? През 2012 г. в груповото гушкане се включват 17 500 души! И да не си помислите нещо – всичките са били облечени.

А колко мислите, че е продължила най-дългата прегръдка? Цели 24 часа и 33 минути! Постижението е на Рон О'Нийл и Тереза Кер от Канада. Двамата поставят своя рекорд през лятото на 2010 г. За сравнение, всички ние средно прекарваме само час на месец в прегръдки.

И като си говорим за недостиг на прегръдки, знаете ли, че в Сингапур и Дубай подобна проява на близост на публични места е забранена? В Япония също не се приема добре – счита се за ненужно навлизане в личното пространство. В някои американски училища като Nicolas Junior High School във Фулъртън, Калифорния прегръдките между ученици също са забранени! Подобни случаи има и в Австралия. Е, Щатите правят опити да се притовопоставят на това криворазбрано пуританство – все повече хора ежегодно празнуват Националния ден на прегръдката (National Hugging Day), който от 1986 г. насам. се провежда на 21 януари. От 2008 г. англичаните, вдъхновени от идеята, честват Националния ден на прегръдката за шефа (National Hug Your Boss Day), който се отбелязва през третия петък на август. В този контекст, истински шампиони в дисциплината „прегърни ме“ са французите. Изследвания, проведени от Touch Research Institute към University of Miami Medical School, показват, че французите се прегръщат три пъти повече от американците. Интересно къде ли сме ние?

Повече прегръдки за по-щастливи дни

Смята се, че английската дума за прегръдка, hug, идва от старонорвежката hugga, която значи „да успокоя, да създам усещане за комфорт“. Ето че още на лексикално ниво се вижда ефектът на прегръдката върху тялото и психиката ни. Невроикономистът Пол Зак, известен още като „Д-р Любов“, препоръчва поне 8 прегръдки на ден за по-щастлива и по-добра връзка. Изследвания, проведени от д-р Тифани Фийд, директор на Touch Research Institute показват, че нежното докосване намалява болката, подсилва имунната система при хора с артрит, фибромиалгия (болки в мускулите), мигрена и дори рак, помага за растежа на недоносените бебета, бори се с депресията... 

Окситоцин – „хормонът на любовта

Научните изследвания през последните години отделят особено внимание на прегръдките и влиянието им върху физическото и емоционалното здраве. Оказва се, че прегръдката стимулира хипофизната жлеза да синтезира окситоцин, известен като „хормона на любовта“. Как става това? Кожата ни е нашият най-голям орган – около 2 кв.м., горе-долу колкото размерите на двоен матрак. Когато някой ви докосне, под мястото на досег се активират спефични рецептори – ламеларни тела. Стимулирани чрез притискането, те изпращат сигнали до мозъка и активират блуждаещия нерв. Наричат го така, защото разклоненията му минават през цялото тяло и стигат до различни органи, включително сърцето (което обяснява връзката прегръдка – окситоцин – успокоен сърдечен ритъм). Блуждаещият нерв стимулира хипофизата да произвежда „хормона на любовта“, който влияе върху лимбичната система в мозъка, отговаряща за поведението, емоциите, паметта. Окситоцинът намалява раздразнението, успокоява напрежението, тушира стреса, повишава качеството на съня, лекува главоболието. Бори се с депресията, страха и чувството за самота. Играе роля и при преодоляването на зависимости, като намалява нуждата от алкохол, дрога и сладки храни. Повлиява благоприятно възпалението и лечението на рани. Стимулира производстото на ендорфин и серотонин („хормоните на щастието“), допамин („хормона на удоволствието“). Освен това намалява нивата на кортизол („хормон на стреса“) - когато неговите стойности са повишени, съществува опасност от остеопороза, намаляване на мускулната тъкан, увеличаване на мазнините, затруднена работа на паметта, трудно усвояване на глюкозата, увреждане на имунитета.